Friday, August 31, 2012

A Man Mildly Torn

Лежах гол, скръстил ръце на тила си. Обичах да я гледам докато се оправя – грация и изящество, които биват превъзхождани единствено от артистизма, с който ходеше. Ръцете ѝ бяха пъргави, движеше се, игнорирайки заобикалящата я среда, малко червило, потупване с пудриерата. Бунтовникът в рокля и кецове се превръщаше в кабаретна дама за секунди. 

Понечих да стана. Приближих я, посрещнат от обичайния аромат, класически тежък парфюм. Поставих ръка на рамото ѝ, отметнах леко косата ѝ, и поставих устни върху ключицата.
Обърна се. Видях как острието проблясва за миг. Закашлях се. Трудно ми бе да се задържа на крака. Край.

Колко е светло. Пламъците пълзят към тавана като поглъщат всеки спомен, всяка частица от съществуването ѝ. Шегувах се, че в пъкала поне ще е топло и ще се видя с познатите си, но пътят към пушеците е пътят на успокоението. В лоното на сивкавия дим и прахта, пронизваща очите, намираш утеха от страховете, които са те тормозили приживе. Белязан с ужас от слънцето, предаден в ръцете на луната да изтлея отворен. Как бих могъл да забравя?

Сладкото чувство да се предадеш на ангела, който някога отричаше, а сега презираш. Ражда се у теб и страха те завладява. Съмнението започва да пълзи по вените ти, кара мъжа в теб да се покаже за първи път. Светът се срива под краката ти, когато усетиш сърцето ѝ в ритъм с твоето. Всеки ден е ново бойно поле, убийство и прошка в меките ѝ обятия. Сменяш маската на живота си, за да прикриеш объркването. Искаш да замениш душата си за нейната, за миг да разбереш какво усеща.

Освободи ме поне тази нощ. Искам да пръскам отровата си. Искам да видя как очите ѝ се обръщат, а краката треперят, докато ръката ми пука всеки капиляр във врата ѝ. Да хвана главата й, докато се опитва да забърше още топлата сперма по корема си, докато не чуя звучно изщракване. Да се приплъзна по гърлото ѝ, да видя дали ще изтекат демони или неприкосновена невинност. Глада за правосъдие тече по мен и се влиза в душата ми.

Бягай кучко луд съм. Вкусих от болестта и капка не ми стигна. Отдадох се целият. Усещаш ли ме как бленувам писъка ти? Невинна си била? Никой няма грехове, изроде!

Кой е невинен се изпуснах, докато се ориентирах в стаята. Изобщо на някого пука ли му? Справедливост няма, тя е провал. Маскарад. Лудост.

Ей, курво шибана, обичам те.

*Заглавието е анаграма, разгадай го и спечели награда-Уикенд за двама в Слатина*


No comments:

Post a Comment