Sunday, August 19, 2012

Ще ми се да го знаех вчера, а утре ще съм го забравил

If I am going to have a past I want to it to be multiple choice

Да преследваш каквото и да е постижение в живота е пагубно. Да закачаш потенциала си също. Нещо толкова вътрешно за света ти, като евентуалната възможност да се реализираш, не бива да се докосва до екстровертните ти желания, които са ти наложени и си приел за свои несъзнателно.

От друга страна на всички ни е присъщо бленуването да се развиваме, било то за да можем да имаме всички курви брааат или най-после да ни стане ясно какво точно се е опитвал да каже Маркс. Копнежът на красивия човек, затворен у теб, който макар да се изкарва агресивен и вулгарен, е скромен и мил. Това човече, копнеещо за реализация, осъзнава, че пътят към знанието не е осъзнаването на всяка брънка от процеса, а комуникацията – другите хора около него.

Ако всички хора, които не са успели да се реализрат, било то  в сравнение с личните им желания или очакванията на социума, в който се опитват да функционират, или иначе казано, могат да бъдат генерализирани като неудачници (във всички аспекти), имат нещо общо, то това е че първото, което излиза от устите им е АЗ, а още по-често АЗ ИСКАМ. Затова никой не ги харесва и биват изтласквани в покрайнините (както в Надежда 10, така и в папката с просто познати), защото това, което за тях е АЗ, за другите е ЕГО.

Постоянното повтаряне на АЗ е еднопосочен билет за in the middle of nowhere. Вгледай се в другите хора, спри да съзерцаваш себе си. Тогава ставаш интересен. Позитивността, топлината и чарът ти идват от откровенния интерес към другите (или към нея).
Престани да инфантилничиш, никой не ти е виновен за собствените несгоди. Съди се, дай си най-строгото наказание, размишлявай в собствния си затвор. Порасни, не очаквай на хората да им пука.

Истинските герои и новатори са тази, които живеят тихо, те ти дават реална възможност и шанс. Може да се развиваш и да откриваш нови светове дори в кварталното кафене благодарение на тези прекрасни мълчаливци.

Ако животът има тайна, то тя е да забравиш себе си, обезличи се.

Не очаквай другите да те впечатляват. Откровенно трябва да ставам рано сутрин, защото не ми стига време да мразя хора, които казват неща от сорта на не съм впечатлен – животът не е цирк пълен с акробати и клоуни, които тръпнат от вълнение, за да те накарат да ахкаш всеки изминал ден, неблагодарна машина за лайна. Ако имаш толкова високи стандарти и не откриваш радостта в ежедневието; ако топлото кафе рано сутрин, поднесено от любим човек, свенливия поглед на момичето в автобуса с поруменели страни, тежките китари, кънтящи в ушите ти докато грачиш, поредният епизод от любимата ти сага, хапливият вкус на газираната напитка, нежният аромат, който остава след нея, когато ходи пред теб, разкривайки ти чудесна гледка на дупето ѝ, ако тези скучни ежедневности не успеят да потикнат зараждането на радостта от това, че си човек, то животът се е отказал от теб.

Възхищавай се на най-болното и банално ежедневие, впусни се през глава в комуникация с хората, не ставай марионетка на стигмата. Възхищавай се на всеки – да, много пъти ще си разочарован, но възхищението е най-близкият до същността ти акт, който винаги води до съзряване и доопознаване на заобикалящия те свят.

Учи се със и от други. Образованието, в своята основа, не е нищо повече от беседа с любовник или приятел (разбирай и метафизичните им превъплащения) – за секса, галактиката и всичко между тях. Достигането на майсторство е изцяло благодарение на другите, никой гении не е станал такъв самостойно, най-малкото му е необходима тълпа, която да признае бунтарството му за иноваторство.

Споделянето на благата на живота е само по себе си благо на живота.
Всеки, който срещаш в ежедневието си разполага с повече власт от кой да е монарх в историята, защото разполага с опит. Знанието същото като истината ли е? Без потвърждение и дефиниция всяко знание е просто парче мета-информация, записано в историческите архиви.
Не бива да приемаш нищо на доверие, изпитай го на собствен гръб. Може да приемеш, че света (целия или твоя личен) и всичко в него (съдбата му, ако щеш) е дело на висша сила, или да го опровергаеш, да ръководиш постъпките си, да не търсиш оправдание в другигу. Валидирането на информацията трябва да идва от личния ти опит, не от външна сила.
Вярвай в себе си.

Спазвай етикет, докато се наслаждаваш на хаотичната бунтарска свобода.
Не спирай да си задаваш въпроси, а след това си задай въпросът и заради отговора.

Тя се обърна докато се разделяхме. –
Това любов ли е?
Всеки ден ме изнеднава. – Това любов ли е?
Тя ме хвана за ръка и положи глава върху гърдите ми. –
Това любов ли е?
Среса косата ми, докато ми прошепна, че съм й мечта. –
Това любов ли е?
Каза, че вижда целия си живот с мен. –
Това любов ли е?
Сгодихме се. – Това любов ли е?
Никога не спирай да бъдеш дете. Наивно оставяй всичко на открито, смей се на недостатъците си, говори с другите за техните. Говори без проблем за всички техни и твои проблеми, модериран единствено от черния си хумор.

Принадлежи на екстровертното. Преструктурирай съществуването си като го направиш прозрачно и отворено за всеки.

Не спирай да я обичаш.

No comments:

Post a Comment