Thursday, August 23, 2012

Forever yours

Нямам срам, свят, страх, вяра, воля, сън. Не виждам лошо в насилието над животните (да сте еволюирали по-рано глупави твари), нито над децата, гледам параолипиадата и се заливам от смях. Пуша, пия, дрогирам се, чукам без презерватив. Нагъл съм. Лъжа (най-вече себе си), крада, наранявам, вулгарнича, издевателствам, подигравам се, всеки път когато имам възможност.

Имам готов списък, издълбан с нокът на стената, с всички възможни методи и техники за разпорване на гръдния ти кош и отстраняване на неуморната фабрика за емоции.
Не съм завършен. Рогатият не спира да ме рисува, боята още се стича. Не ме докосвай! Никога не ще съумеш да се отмиеш от мен. Бягай преди да съм те заблудил, че съм способен на нещо друго освен тормоз.

Щом си толкова смела ела. Ако не те е страх да се нараниш, няма да ми пука. Няма да трепна докато ръцете ми са впити във врата ти, очите се обръщат в орбите си, а ноктите ти са впити в косите ми в борба за живот.

Бил съм опасен за себе си, а не виждаш колко съм опасен за другите. Това, което наричаше лъчезарна усмивка, мила майна, е процепът в маската, през който се виждаше пламъче от инферното на гняв, което ме изгаря.

Каквото не те убива, не те прави по-силен. Каквото не те убива те осакатява, белязва те. Ставаш забележим за първи път.

Аз съм инфекцията в тънката игла, която сама забоде в бялата си кожа. Остави ме да се храня от теб. Сега бързо ме премахни, защото ако отново стигна до целта си, това ще те убие.

Предупредих те, че ще те изчукам. Предупредих те, че ще те обичам.

No comments:

Post a Comment