Wednesday, August 29, 2012

happy happy joy joy

Млад съм и бързам да остарея. Пропилях прекалено много време, видях твърде малко. Причиних мъка, тъга, глъч. Изрекох безброй лъжи. Макар годините да не са се разписали по лицето ми с бръчки, виждам света през тъжни, насълзени, грохнали очи.

Това е моят свят. Има пияници, изнасилвачи, побойници, дегенeрати, зоофили, копрофили, роднини, момичето, на което никога не му дреме – цяла върволица хора, наредени зад катафалката.

Потопете ме в уиски и ме запалете.

Това е домът ми, лежащ на основите на лудостта, иззидан с депресия, декориран с пукнатини и боядисан в цветовете на детинска невинност (не, нямам предвид в кръвта от разкъсания химен на 12 годишни девици, развратници такива). Ключалките не са за да държат злодеите навън, а по-скоро да ме държат затворен.

Това е тя. Хапе и дере. Забива нож в теб и го завърта с най-лъчезарната усмивка на света. Нарушава, прекъсва и покварява. Вечният въпрос за атеиста, последната истина за вярващия.

Това е умът ми. Скрит зад баналното лице, където болните ми мисли се крият. Интересното за тази неоползотворена, спиртосана тъкан е, че всеки отговор, който открия, е в основата на ново клише.

Това е пръстта, която лежи върху тялото ми. Майката земя, която ще роди мъртви цветя.

No comments:

Post a Comment