Wednesday, August 15, 2012

Te


Кажи ми какво мислиш? Ха! Ако си способен на това комплексно деяние и съответно надарен с мозък, който използваш за повече от това да прецениш дали с ерекция е по-удобно да се пикаe седнал или леко приведен напред, то знай, че никога няма да ти позволят да кажеш какво ти иде наум. Ще ти дадат шанс да изкажеш сбит и плитък преразказ на мисълта си, но ако престъпиш линията, ако им позволиш да видят що представляваш отвътре, каква е същността ти, ще я смажат. Ще те върнат обратно на поточната линия. Ще бъдеш моделиран по образец. Ще се възпиташ в подчинение и отзивчивост.

Изродите в обществото ще ти кажат, че са светци. Оплакващите ще ти кажат, че са щастливци. Уродите ще те прегръщат като брат.

Тровя се с токсите на изолацията и самотата, за да имам шанса да прошепна половинка истина в мегафона. Застанал съм гол пред тълпата, плътта ми гниеща и капеща от костите. Страхът им се чете в очите, пръстите им сочат към образеца, към калъпа. Ще се държиш така или болката ти никога не ще отмине, абсолютното сливане е благословия.

Трябва да се кастрираш и да се простнеш в агония на сцената на техния театър. Трябва да се кастрираш и да отдадеш заслугата за удоволствието на доброволствието, на доброто възпитание, което те ти дадоха.
Трябва да се кастрираш, отдавайки чест на загубата на единствената валута, която има стойност – истината, твоята едничка истина. Сега ще живееш на кредит, кастрирано безподобно позорче.

Гневът ще ври и кипи в гърдите ти, но няма да се промъкне отвъд тях. Ще те жули вечно. След време, ако си упорит, ще свикнеш да го притъпяваш. И на този ден, ще си мъртъв, преди смъртта си. Няма да чувстваш радост. Няма да чувстваш топлина.
Ще си мъртъв преди смъртта си.

Благодяря ти, музо.

No comments:

Post a Comment