Wednesday, September 5, 2012

A Bong Trendy


Концепцията за живот е почти толкова малоумна като тази за любовта. Естествено биват доминирани от религията, но защо съществува израза HOLY SHIT ще попиша преди Коледа. Вдишването, акането и маструбацията не са живот. Висенето он-лайн, граденето на кариера и генерирането на 50% свое билогично копие посреством множение също. Няма нищо, което да валидира съществуването ми, дори на ежедневно ниво (Все още не съм пробвал да изнасиля 12 годишно в супермаркет, но предполагам, че и това няма да помогне). Всичко опира до интерпретация.
Съществува теория, че в секундите, когато дробовете се предават и отпускат последният ти дъх, мозъка преживява последните си мигове, като изпуска огромен електронен импулс (не баш като в матрицата), което стимулира центровете, отговарящи за спомените. Оттам дедукцията, че всичко, което може да ти се случва в момента е просто фикция на въображението ти, генерирани образи, на базата на нещо реално, случило се вече, или измислица на болното ти подсъзнание (което би обяснило Азис, студентите в НБУ и хроничният ми запек).

Други пък обичат да говорят за следата. След като станеш храна за червеите, а мургавите братя ограбят цветята от гроба ти, трябва да има кой да те помни и нещо, което да носи духа ти. Проблемът е, че няма по-егоистичен и садистичен акт от това да обречеш някое същество на този свят. Содомисти и перверзници ще го дебнат навсякъде. Изграждането на завет не е по-приемливо. За да се измъкнеш от сянката на бунтар, да си иноватор ти трябват хора. Започваш да живееш за, а не вместо тях. В такъв момент няма значение дали си чудовище или гений, за тъплата е едно и също, щом си ѝ се отдал.

Стигаме до най-малоумната теория, която уви ще вземе да се окаже вярна. Бидейки нарцистичен егоцентрик, склонен към злоупотреби във всички аспекти, смея да твърдя, че любовтта граничи с друсането. Няма по-прекрасен акт от употребата на наркотици. Чисто удоволствие. Няма контекст, предтекст, изисквания. Губиш познания, градиш нови. Обувките се пълнят с облаци. Никой не пита защо, виждат, че си безнадежно друсан и се чувстваш чудесно. Превръщаш се в картинка, която къса собствената си рамка, но това те прави негоден. Като мушица залепена за прозореца. Не искат вътре, но не те пускат навън. От шепот се превръщаш в крясък. Безнадежно влюбен.

Не мога да си позволявам сантментални веруюта вече. Не ми отива нито на пола, нито на годините. Един ден ще ми пораснат криле. Химическата реакция най-сетне ще се задейства и някой ще ме стъпче на земята. Истеричен и безполезен ще се удавя във вярата си (ей това даване ми е любима метафора да му еба майката). Не мога да си позволя и да живея без теб. Убивам времето.

Този път анаграмата е по трудна, че последните 2 пъти я разгадахте :)





No comments:

Post a Comment