Wednesday, September 12, 2012



Хубаво е да се слагат точки. За да слагаш такива, обаче са ти необходими топки. Прилично големият ми кур може да се похвали с добри съседи, така че бе време да се сложи край на един толкова отлаган финал.

Идва момент, когато всеки достига стена.

Използвах припадналият си приятел като пепелник, докато стисках рандом цици. Доста големички, но някак губеха формата си, когато не бяха обгърнати от сутиен, отново подлъган от рекламата. Вече не съм цицоман, уви, извращенията ми растат заедно с мен и уви не заедно с ерекцията ми. Чифт хубави цици и мека кожа не са достатъчни – искам да ме дерат, да заемам покорни робини, които знаят кога да се бунтуват срещу господаря, докато се задушават в латекс, а копчетата на курсетите изхвърчат едно след  друго. Докато се опитвах да вдишвам само пушека от цигарата си като игнорирам тежката смрад на коз, амфетамини, пръдни, пот и загоряло месо, се чудех дали мога да накарам това прелестно русо момиченце да ми го лапне още един път преди да се стъмни, или пък да зачакам да припадне, за да ѝ го сложа.
Паузите от премигванията стават все по-дълги, остава ми време дори да мисля, докато клепачите се схлупват.

Хората порастват, курвите си остават с хоризонтално разположени путки, а ромът ще си е все така сладък, в компанията на шоколада с високо съдържание на какао и портокалови корички. Допивам своят, който май не е мой, защото по чашата има опчетъци от червило във формата на устни. Може в злоупотребите си с антидепресанти, алкохол и психотропи да съм станал травестит, знае ли човек. Не, трябва да се разкарам от тук, пиенето привършва, на тая дъха ѝ започва да смърди, а дрогата още не е разопакована.

Разхождах се, докато жегата се предаваше на все по-доминантната почти есенна хлад, когато осъзнах, че съм прекалено млад, прекалено рационален и прекалено не-сакат, за да се обричам на олтари. Няма по-хубаво от топлата прегръдка на успокояващата вяра, доминиращият олтар и, но да коленичиш пред иконизиран образ, на когото и да било, значи да му се обречеш. А и е ясно, че всеки добър олтар мълчи, няма как да знаеш дали отрязява съществуването ти, разбира те или той (тя в случая) има друг кумир.

Отупвам коленете, огарките от цигари що годе се изчистват, надигам се и правя крачка. Не поглеждам назад, знам, че ще почувствам присъствието на господарката, ако ме последва.

Проекта, ‚Открити писма до другото ми аз се закрива с това последно послание, линк към новото местенце, където ще разбърквам кашата в ума си, ще има утре‘.


No comments:

Post a Comment