Wednesday, October 17, 2012

Кучка



Скъпа кучко,

Трябваше да се съберем  днес, но така и не ти се обадих.Минаха години.Знам, че беше глупаво и безотговорно от моя страна, да не ти звънна, защото ти издържаш егото си на издръжката, която сърцето ми плащаше.Искам, обаче, да знаеш, че това бе нарочно.Макар, да ми се случва да мисля за теб, всеки път, когато съм около теб живота ми се сговнясва.Не живея в твоят свят вече.Преместих се в големия град, където успях да срещна хора като мен.Знаеш, от онези, които пушат много и пият кафе, докато не хванат хронична диария.Новият ми град е жив и вълнуващ-хората умират пред мен постоянно, толкова е хубаво.Настъпвам протегнатите просещи ръце на бездомниците, докато слушам новият си любим трак.Строят сграда, до моята сграда, а докато събарят една друга, въздухът се изпълва с облаци азбест.Вдишвам дълбоко и гордо издишам пушеците.

Кучко, живеем в свят, който се разпада(като социолог wanna be, трябва да го знаеш).Историците го наричат ‚модерен‘.Ето ви нещо модерно, шибаняци.Тинейджър, който друснал мъничко мета амфетамини вече няма лице-отрязал го с парче стъкло и го дал на кучето си, да го сдъвче.

Кучко, това говори ли ти нещо?Кой иска да живее в свят, където бъдещите възрастни, зрели хора, мразят отражението си толкова, че биха го откъснали.В свят, където недорасли пръчки, използват дупките си за да имат поне мъничко внимание, защото тати бие мама, а мама прави туршия.И когато същите тези малки барбита са пълни със сперма и слюнка, добавят към коктейла цяло шишенца приспивателни, се обаждат на любовниците си от болницата, твърдейки, че вината е тяхна!

Кучко, написах ти разказ.Забавен и тъжен.Ако е толкова добър, колкото си мисля, трябва не само да си уредиш ограничителната заповед, но и да ме арестуват.

Кучката се хилеше толкова силно, че слюнката летеше от устата й.Капчици попаднаха върху устните ми.Опитах се да ги оближа, но тя се опита да ми отхапе езика.Мразя те кучко.Обичам те.Всичко това се случваше в дома на приятелката й.Може би беше нейният апартамент , или някакво общежитие.Беше рожденният  ми ден, а тя бе моят подарък изненада-щеше да ме чука, независимо дали го искам или не.Честно да си кажа не ми допадаше.Не харесвах нея, факта че имаше още двадесетина пубертетчета, които щяха да гледат.Не ми харесваха и двете единадесет годишни курволячета, които се носеха оскъдни пижамки и пиеха бира(Добре де, може би едната бих й го сложил, стига да не са й поникнали къдравите и късите косъмчета там долу).Исках я тая шибана кучка.Имах нужда от нея.

Заведе ме в стая, която смърдеше на тор.Съквартирантката й бе толкова друсана, че дори не изпитваше нужда се изсере в кенефа.Поне го бе покрила с тялото си, което сега изглеждаше годно единствено за това.Извади машинка за подстригване от някъде.Какви ги вършиш, ненормална пача такава?Косата й пада на кичури, който се сгърчват на пода.Беше плешива.Изпитвах  силно, вкоренено желание, да й оближа главата.Да осмуча скалпа.

На къде отиваше тази вечер, освен до най-близката токсикология?Какво стана с добрите стари дни, когато хапвахме в мола, гледахме някой бозав филм, докато ти смучех зърната в тъмното кино и се прибирахме?Сега е чукане, чукане, чукане, ЧУКАНЕ!Напий се и рок и рол, копеле!Какво става ако не искам всяка вечер да съм пиян, ако искам да слушам и траш?

Изведнъж  кучката пак започна да се хили.Трябваше да се насиля, но и аз се закикотих.Удари ме в корема с цялата си сила и се сгърчих.Събори ме на пода и се покатери върху ме.Захапа врата, а после ухото ми.Обля ме пиперлива миризма.Стичаше от устата й по лицето ми, до брадичката.Разкъса ризата ми.Шибнах я в главата.Изненадващо, това й оправи настроението.Какво правиш кучко?Защо ми го ближеш?Не е близалка.Кисело е като краставичка, и чувствително.Не кучко, чакай, харесва ми, не се дърпай сега.О, виждам, трябваше да повърнеш.

Луничките й присветваха под светлината от запалките, който присъстващите на партито държаха в ръцете си.Заприлича на концерт.Всички рокаджий завикаха „Шибай!Шиабай!Шибай!Набий и го в задника!Като й се изпразниш, ми я подай!‘‘
Лампата светна отново.Купонджийте дори се бяха постарали да напишат оценки по десето балната на листове и ги размахваха, докато си търсех боксерките.Не е зле за първото ми представление пред публика.

Боли ме главата.Иска ми се да съм си в къщи, гледам star wars епизод 4, на касетка(версията преди добавянето на специалните ефекти).Всички спряха да крещят, а малките момиченца ме избърсаха.Кучката започва да се гърчи.Първичен писък се изражда от устата й.Ръцете и краката й се мятат във въздуха.

Минаха години и все още не мога да довърша разказа.Ще продължи когато и ако успея да спра да повръщам.

Винаги твой,

Най-голямата грешка в живота ти.

1 comment: