Wednesday, November 14, 2012

Черно

  Удобно излегнал се в коженото си ложе, своднича на курвенската ти самота, мило гарванче.Полегнала си удоно, глава положена между ръцете, устни разпънати в кърваво червена усмивка, коси пръснати по белия копринен бюст, крака сключени един в  друг.Взираш идеалният си образ, събирателен лик на всички музи, засенчен единствено от своята незаменима прелест.

 Нравът ми отново надделява над болния ми разум.Подръпване на верижката, шамар, скубане, целувка.Истината пропълзява по гърлото и се сипе от устата, като черна храчка на талази, процеждаща се между зъбите, струеща по брадичката и гръмко капеща в краката.Бясна си на мен и си гневна на себе си.Чувството на ненавист те затиска с цялата си мощ, единствено крещятите фрази, подписани с шамари по лицето ми, го отместват.

Няма да те изпусна от поглед никога, нито ще извърна очи назад.Скоро, много скоро, ще знаеш, че съм те напуснал.Ше разпъна ума ти, ще ти го начуквам отзад, докато изтезаваш душата ми.Хайде покажи ми, как ще си повярваш, как ще допълнищ сянката, която си, в образа, който някога бе.Мислиш, че имаш какво да предложиш, а баналните ти излияния галят неговото ухо, както някога се сипваха в моето.

Студеният душ винаги действа добре, освен когато не действа добре.Отместих неприличащия на мъж, дълъг бритон и забелязах в огледалото, че тънка струйка кръв се стича от носа ми, а езика ми започна да пари.Завива ми се свят, лежавам да посмуча малко лед, преди да се натровя с кафето.Заспивам и сънувам, как омайвам полугола девойка в дома си.Първо съм палячо, после обигран плейбой, а най-накрая мъжка курва.Свалям й звезди, а тя ми сваля панталона.Събуждам се от поредния SNOOZE на алармата, посягам да го изгася и нямам ръце.Погледжам надолу и нямам крака.Опитвам се да се подпра на рамото на момиченцето, което ме приспа, но я нямаше.

Случва се някога, някъде, някой да те превземе, да контролира битието ти.Когато ти казват, че не могат без теб-не лъжат.Когато ги прогониш, ще вземат парченца от теб.