Friday, December 21, 2012

Confused out of my mind.

Искате ли нещо смислено?Кофти.Смисъла, логиката и дедукцията се изпариха, като последните капчици алкохол по гордо прокламиращото своята трезвеност гърло.Та ето ви малко объркване, ако иамте време.

Получих съвет, отдавна.Простоват, но същевременно крайно комплексен, като маструбация без пръсти.''Бъди себе си''.

Няма по-шибан, логически абсурден, притеснителен и обезпокояващ съвет.Знаете ли какво бе моето ''себе си'', когато го чух-депресиран, изплашен, самотен инсомниак със склонност към наркомания.Да бъда това ''себе си'' не бе вариант, нямаше как да се справя.Но ако ''себе си''-то, което трябваше да бъда, бе различно-ок няма проблем, веднага, къде са останалите инструкции, задник?

На тази възраст, по това време да чуеш нещо подобно е, като да стоиш в горящ апартамент, а напушено хипи да ти обяснява ''споко пич, седи грей се''.

Не можех да разгадая тайната на вписването, на принадлеженото към групата, на моделирането по калъп.Събуждах се по сред нощ, стреснат от просветления как да се държа в обществото-усмихвай се повече, извинявай се, бъди по-мил.

Появявах се на училище с огромен пакет желирани бомбони и ги раздавах на всеки, който ме поздравяваше.Гледах как хората движеха ръцете си, смееха се, стояха.Опитах се да ходя различно, да говоря различно, да се обличам различно.Дори си имах собствено лафче, което отдавна напусна паметта ми.

Не бях себе си, но небиването себе си, не е ли пак да си себе си?Как иначе ще бъда?

Все пак проработи, поне малко.Пак бях сбърканото и странно дете, но си имах малко повече пространство, а то ми бе необходимо.С него ''бях'' себе си, всъщност ''бях'' върху всичко около мен, постоянно.Опитах да бъда бруталната си откровенност, като споделях фъшкиите, които изпитвах без значение дали са обидни или егоцентрични.''Бях'' тъмнината си, където криех най-лошото от себе си-лъжех, крадях, застрашавах хората, които обичах.Това бе вариант на ''бъденето на себе си'', но бе ''бъденето'', което исках да ''бъда''.

Та, има ли смисъл, или е просто объркване.

Спомням си единствено гнева, който изпитах когато си спомних за шибаният съвет.Тъпото лице, надвесило се над мен, което се хили, бълвайки мъдрости.

Чудя се, защо това ме гневи толкова.Защо поняга под душа забравям, че току що съм измил главата си и го правя отново?Защо си представям как се крия зад дърветата на някой хълм, скришом гледайки собственото си погребение, и защо тази тъга ме успокоява?Защо понякога правя тихи неволни въздишки, когато си спомням срамна случка от миналото?

Да бъда себе си, все още е просто объркване.Всеки ''е себе си'' по всяко време.Съветът трябва да е-''Направи своето себе си, едно добро себе си''

No comments:

Post a Comment