Friday, March 22, 2013

happy list

Прекарвам по-голямата част от деня  тук горе, в главата си.Мисля за други хора и непознати места.Виждам себе си в бъдещето и миналото.Водя разговори, които никога не ще се случат, може би дори решавам проблеми, които още не са изникнали.

Тук често търся щастие и тръпна в очакване на неизвестното.Приемам награди, които не съществуват, представям си как учавствам в неща, които не съм изпитал.Понякога се абстрахирам от всичко това и присъствам единствено в настоящето, поне така е според будистите и психолозите.

Мислите ми спират и ''съм'' единствено сега, съм, където съм.В стая.Всичко изглежда малко и застинало.Умилително малко и заплашително голямо едновременно, не знам.Осъзнавам колко съм сам и как противно на желанието на ума ми да ме убеди в обратното, съм дистанцират от заобикалящите ме предмети, далеч съм от останлите хора.В такива моменти обикновенно търся пътят обратно нагоре по стълбите, към главата си, където отново ще се опитам да търся щастие.

Понякога се опитвам да си напомня, че за разлика от въображаемото  там горе, има истински, макар и малки моменти на удоволствие в реалността, които е редно да изпитам, като първите капки пролетен дъжд, стичащи се по лицето, като удоволствието да пукаш опаковачно фолио, като да я целунеш, докато още спи, като да опиташ от шоколадовата коричка на дъното на сладоледа, да стъпващ по изсъхнали листа, които хрупат под тежестта ти, като да си налееш първата чаша кафе на автопилот в поспаливата сутрин, да помиришеш новата си книга на сгъвките, където е лепилото, да надуеш музиката в колата толкова силно, че да се тресат прозорците.

Ами ако това е щастието, ако то е малката деликатна калиграфия на всички тези и още много малки жестове?Ами ако винаги е било така, а заслепени от грандоманията си търсим илюзорното, недостижимо удоволствие, там горе?Може би списъкът ми е изостанал за скромните ми 24 години, а може би е по-дълът от твоя?

1 comment: