Sunday, August 4, 2013

Утро

Виждам как очите ти шарят под клепачите.Лицето ти, до преди миг мъртвешки безизразно и застинало, се пробужда първо.Тънките вежди се приближават, после отпускат.Тих стон се измъква от плътните устни.За миг да се изпусна, да ги захапя.

Бързай да се пробудиш, напусни дебрите на подсъзнанието си, скачай в реалността.Трябва отново да докосваш лицето ми, искам да ме погледнеш в очите.

Ще те вдишам.Ще те усещам зад очите си.С едно бързо убождане ще се скриеш във вените ми.Ще течеш в мен.

Ти само си надигни глава.Отмести коси през рамо, изпълни дробовете си със светлия оптимизъм на утрото.

Ще изстрия разстоянието между умовете ни.Ще залича несподелените спомени.Ще бъдем заедно и в този, и в следващия свят, и в осъзнатото и в инстинктивното, обещавам.

Няма да го направиш, нали?Говоря бързо.Думите ми са тежки.Речта ми реже.
Тънкият ти прорез се превърна в зейнала гнойна рана, от която се стичат чернилка, чувства, черешки, чалга, чепове и черва.
Убих ли те или умря?

Отговори

Какво ще направиш, след като всичко свърши преди да е започнало?Знаеш ли какво се случва на края, края когато финиш лената се изпречква на пътя ти, докато неволно вече си закрачил напред и не можеш да се спреш?Ако паднеш загинал, ще се молиш за още един шанс, ще се мъчиш ли да ставаш?Ами за още един живот, същият ли ще го искаш, ще помниш ли старият?

Какво прави човек след смъртта си?Болката или страхът ще те будят нощем в студената прегръдка на земята?Ако те повикат ще ги последваш ли?

Сбогувания?Целувки?