Sunday, August 4, 2013

Утро

Виждам как очите ти шарят под клепачите.Лицето ти, до преди миг мъртвешки безизразно и застинало, се пробужда първо.Тънките вежди се приближават, после отпускат.Тих стон се измъква от плътните устни.За миг да се изпусна, да ги захапя.

Бързай да се пробудиш, напусни дебрите на подсъзнанието си, скачай в реалността.Трябва отново да докосваш лицето ми, искам да ме погледнеш в очите.

Ще те вдишам.Ще те усещам зад очите си.С едно бързо убождане ще се скриеш във вените ми.Ще течеш в мен.

Ти само си надигни глава.Отмести коси през рамо, изпълни дробовете си със светлия оптимизъм на утрото.

Ще изстрия разстоянието между умовете ни.Ще залича несподелените спомени.Ще бъдем заедно и в този, и в следващия свят, и в осъзнатото и в инстинктивното, обещавам.

Няма да го направиш, нали?Говоря бързо.Думите ми са тежки.Речта ми реже.
Тънкият ти прорез се превърна в зейнала гнойна рана, от която се стичат чернилка, чувства, черешки, чалга, чепове и черва.
Убих ли те или умря?

No comments:

Post a Comment