Sunday, September 22, 2013

Дете (продължено)

 Подминах те, и теб и тялото ти.Нямам интерес към празната обвивка.Искаше ми се да се наведа и да открадна целувката, която така и не можах приживе, да разтрия светлите снопове коса по лицето си, да помириша врата, но се спрях.Спря ме страха, който имам от дете-от кукли.Онова смразяващо усещане, когато си убеден, че неистинските мъртви очи се взират право в теб и дори реагират на движенията ти.

 Подминах те и с мъка се приведох за да седна на пясъка.Опитвам се да намеря облак, но небето си остава безизразно и подигравателно скучно.Една безкрайна простряна сива пелена.Паля.От твоите, нали ги отказах и не си купувам вече.

Мислех си за теб толкова много.Знаеш ли?Пишех ти писма цял живот, дори преди да се появиш, знаех, че си там.Виждах те как се разхождаш из малките улички на града, които са успели да се спасят от модернизма, как набързо крачиш с окаляни маратонки по баирите, как тревата оставя зелени следи по светлите ти дрехи, докато присядаш да починеш на някой връх.Дори те ревнувах, като си те представях обградена от мъжко внимание.Но в реалност ревнувах, защото те вече бяха нахлули в живота ти, а аз не.

Спомняш ли си?Или си измислям.Видяхме се в метрото.Купето бе почти празно, неприветливо и тъмно.По твърдите пейки бяха насядали уморени тела.Някои лица бяха осветени от екрани на мобилни устройства, което ги правеше още по-мъртви и безиразни-като трупове в морга под флуресцентната лампа на масата за аутопсия.Стояхме прави, бях малко зад теб, излегнал се на вратата, на пук на стикерите, които го забраняваха.Вдигнах поглед към и видях отражението ти до моето.Усмихнах се на огледалният ти образ, а в отговор той наведе леко глава на страни.В стъклото изглеждаше все едно си опряла глава на рамото ми.

Станах, реших, че няма да е достатъчно драматично ако просто се затичам към вълните и се потопя плавно вътре.Може да видя някоя медуза , да се погнуся и да изляза обратно.Намерих пътечка, по която се крачеше трудно.Пръста бе замръзнала и хлъзгава, а тръните не се даваха на времето и продължаваха да се пречкат и бодат.

Водата е студена.Изпълва всяка пролука в дрехите, напълни ботушите и ги прави непоносимо тежки.Потъвам.Бързо.Затворил съм очи и разперил ръце, а течението ги вдига нагоре.Издържам така само секунда преди да ме обземе паника.Повдигам клепачи с мъка, опитвам да се видя нещо, каквото и да е, да разбера на къде е въздуха, на къде да греба.Успявам да се издигна, но само за секунда, преди една вълна да се стовари върху ми и да ме запрати в дълбините.

Чудя се как всичко е започнало.Цялата тази история, че виждаш живота си да преминава пред очите ти на лента, докато се давиш.Все едно паниката или самото потапяне могат да убедят времето в такава компресия.Смазвайки десетилетия в няколко последни секунди от отчаяното ти съществуване.Докато дробовете ти се изпълват с вода, не би ли се надявал на по-спокойно представяне?Невидима ръка, която отгръща страниците на албум-ти на магаренце, или с онези шапки идиотки, които всички носеха през ранните години на 90-те.Ами кратък анимиран филм, презентация със слайдове, или животът ти изразен в есе, или в памфлет с няколко параграфа?Нима всяка форма няма да е по-добра от тази внезапна светкавица-цялото ти съществуване да избухне в изпепеляваща веждите биографична заря?Нищо като трите големи тома, които си представяш.Съвършен сноп светлина, които се спуска през водата.Последена светлина, преди всички светлини да угаснат, озаряваща те с цялата си мегалитна съвършенност.

Но ако нещо присветне пред очите ти, докато потъваш и пътуваш към дъното най-вероятно ще е риба.Бързо замъглено сребърно петно от извивки, което се отдалечава и няма нищо общо с живота или смъртта ти.Морето ще приеме всичко, докато потъвам към този водарасъл безпорядък на дъното, оставяйки зад себе си това, което вече забравих-повърхността, сега покрита с високият полет на облаците.

Saturday, September 21, 2013

Дете

 Да разхождаш тялото си по плажа през зимата е неестествено усещане, почти нереално, за един едничък болезнено дълъг миг не съм сигурен в собствената си реалоност.Или по-точно до колко моята реалност, е споделяна от останалите.
  
Отклоних се.Имам този навик, макар, че няма как да знаеш, нито да забележиш.Ето пак.

Та, брегът през зимата е едно доста странно и шибано място.Като за начало е трудно да се стъпва.Песъчинките се набиват в грайфера на кубинките и проклетите неща стават като окови, ако не си ги харесвах толкова щях да ги събуя и захвърля.Духа.Морето сякаш реве срещу теб, гневи се единствено на теб, а устата му се пени като на човек, който всеки момент ще ти отхапе главата ако можеше.Страшно е.Остатъците от набитите чадъри, стоят като кръстове в селско гробище.На садиста в главата ми би му харесало да е така-под всеки прът наистина да лежи мъртво русначе, или дебела германка, която дълго ще се разлага и храни червеите, буквално мъртво пиян великобританец.

Дори не съм приближил, постоянно менящата границите си тъмни ивица, която отбелязва до къде стигат силите на водата, колко мощно може да се засили и протегне до сушата.Обичах да играя с нея като дете.Когато водата се отдръпнеше се втурвах с всички сили към нея и й се присмивах, предизвиквах я да ме подгони пак, а когато вълните отново загребяха към мен, се втурвах обратно.Естествено не винаги бях достатъчно ловък и петите ми често се мокреха, но бързо ги разстривах в горещият пясък и всички минаваше.

От това ще стане много яка метафора за живота на някой наркоман, пфу, как не се сетих.Ето пак се заблях.

Виждам те.По-скоро първо видях обувката ти.Розово, мръсно ровозо, позацапано от калните песъчинки.С нещо като панделка, събрана с лъскаво копче на върха.Балетна обувка с токче.Кой ги мисли тия глупости и как ви ги продават?Събута и катурната.Не ми стиска да се наведа и да я пратя в солената бездна с едно мощно движение, но се спирам.Морето не заслужава, дори тази частица от теб, тази пантофка, някога е обвивала идеалното ти краче, била е опора на петата и събирала всички пръсти, а над нея се е блещукала гривничката ти за глезен.Това, а и ме боли рамото, няма да мога да я метна достатъчно силно.

С обувката във външния джоб на коженото яке продължавам.Няма къде да си прибиера дясната ръка и започва да почервенява и мръзне.

Виждам и теб.Лежиш.Опъната си.Бризът си играе с рокличката ти.Естествено същият цвят като обувката, късичка, може би малко над коляното.С дантела в краищата, с високо коланче над талията.Материята изглежда нежна и приятна на допир.Сигурно е била, но сега с целият този пясък по нея?Ръцете са изпънати на главата.Кръстосани, все още здраво вързани, с вече кафеви струйки квър, стекли се до лактите.Косата е разляна навсякъде около лицето ти.

Сивото небе не спира да гледа мъртвите ти сини очи.

Следва продължение...

Wednesday, September 18, 2013

novellus

 Зимата още не е дошла, но за лятото напомнят само недопитите бутилки мента и джин, скатани в хладилника; вече жълтеникавият загар по кожата и няколкото тениски прибрани в гардероба ''ако ни изненадат топли дни''.Със смяната на сезона се променя градът, а малко след това и обитателите му.Масите в градините на кафенетата пустеят и пазят спомени за отминала топлина под формата на петна или нечие издълбано име.От запотените витрини те гледат с навлажнени очи и червени носове, сгушили се в собствения си скут хорица, протирващи пръсти над димяща чаша гореща течност.
  У дома им  е мрачно , макар да няма четири след обяд, единствената крушка в стаята грее с цялата си мощ.Условията  са спартански.Нелакиран паркет с черни точици от изпуснати фасове, лющеща се бяла мазилка по стените, талашитени шкафчета, чиито чекмаджета отдавна нямат дръжки, радиотор от миналият век с топломер от новото хилядолетие.По пода има разхвърляни дрехи, на трикраката масичка до прозореца недопита бутилка евтино вино и две мръсни водни чаши пречупват светлината и правят дъга, която пада върху загубилото цветовете си чердже.До стената  са струпани на купчини книги, повечето прашясали с пожълтели листа и корици, които едва се държат.

-А когато си самотна?-попита той от банята, докато четката за зъби още беше в устата му

-Тогава си представям, че съм стара.-Изкикоти се тя, докато обличаше дългите си памучни чорапи, които стигаха до коляното.Изкрящо бели на пук на мръсотията, която цареше около нея.-Лежа си в старческия дом, чета списания за кулинария и плетиво.И пуша, пуша много, бръчките ми са запълнени от дим.

Още не бе довършила изречението и никотинената еднодневка вече бе кацнала в устата й.С бързо движение приближи пламъчето и запали.Вдиша, гърдите се надигнаха, клепачите притвориха.Едно ''Ммммм'' се изплъзна от устата й, преди тялото и да се отпусне с цялата сила на педесетте й килограма в скърцащия матрак.

-Да, или си мисля за клетките за зайци на дядо.Аз при клетките, вадеща пухкавите гадини една по една изпод теления капак за да ги погаля.

Изглеждаше почти комично.Бяло потниче, из под което настръхналите от студа зърна прозираха.Материята бе толкова прозрачна, че дори бенчицата на ямичката между гърдите се виждаше.Плисирана синя поличка, нещо средно между униформата на Т.А.Т.У. и шотладски килт, която се се набираше много над зоната на приличие и не скриваше почти нищо.

-Какво правиш?-попита той, докато подсушаваше косата си, а пенисът му се вееше свит от студа.Оставяйки мокри стъпки след себе си, приближи леглото.Тя отново миришеше на пепелник, синкави облъчета се плетяха от устата й към тавана, а пепелта от цигарата щеше всеки миг да тръсне върху жълтите, някога бели чаршафи.

-Гладна съм.

......
Отмести няколко руси кичура зад ухото си за да може да отхапе спокойно, макар да знаеше, че косата й не стои там повече от миг.От кроасана се стекоха няколко капки мляко, бързо попиха в чаршафа и се превърнаха в тъмни кръгове.

-Винаги съм се чудела какво ще е да си беден студент в чужда държава.Нищо освен книги и тютюн.

-Ей!-преглътна той.Халата му имаше шарка на дочена пижама от ранните седемдесет години на миналия век, лежеше на сивкава възглавница без калъфка, не се беше бръснал от седмица, а краката му започваха да смърдят почти минути след като се изкъпеше.Въпреки това, точно в този миг, той бе най-красивото, чаровно и умно копеле в шибаната си пост-социалистическа утопия.-ЗДРАВЕЙ!-почти изкрещя.

Държеше кутийка с пръстен.Пръстен, който съмнително много приличаше на халка от ключодържател.Кутийката беше пласмасова със залепен стикер на червена роза отгоре.Пораздруса я и пръстена изтрака.Тя се обърна стресната от зънтенето.

-Ще се омъжиш ли за мен?-повдигна рамене и се усмихна плахо, почти едва шепнеше.
Тя сведе поглед, няколко светли кичура покриха стъклено зелените й очи.Усмихна се.Първо усните се дръпнаха малко, а после се разтегнаха в почти грозновата гримаса.

.......
Докато косата й го гъделичкаше под завивката, той се подсмихваше.Сложил победосно длани зад тила си, излегнал се спокойно, гледаше изпокъсания юрган, под който се криеше жена му.Вече виждаше как се дипломират, всичко им се нарежда, преуспяват в кариерите си, но винаги намират време един за друг, не спират да се изненадват с мили жестове.Може да й прави уикенд за Свети Валентин всеки уикенд, тайничко да й купува бижута и да ги крие в дрехите й.Да й праща цветя на работа.Да боядиса спалнята в любимия й цвят.Да напълни дневната със саксии.Понечи да я целуне и да отмести за

Бе прекъснат от зъбите й.Прекрасните й бели предни резци, които се бяха впили в зърното му.Отви главата й, хвана я с две ръце и я отмести.Докато тя се кикотеше той огледа щетите.Нямаше кръв, но следите бяха дълбоки и тъмно червени.Ясно се виждаше къде е засмукала кожата.

-Мамка му...-погали я, докато тя му извръщапе гръб, докосна с пръст гърдата й, като малко момченце-Е?

-Какво?

Наведе се над нея, облиза нежно меката част на ухото й и подрънка с кутийката до главата й.

-Да или не?

-А това ли?-Тя се обърна към него, носовете им почти се допряха.Премигна.Вгледа се в него, в косата, която бе избърсал във възглавницата и приличаше на сресан от ''специално'' дете, усмихна му се.-Не!-стана и взе жилетката си.

Още смутен, той се разхили.Та това беше игра.Сграбчи я, събори я на до себе си.С едно единствено светкавично движежение се озова върху нея.Сграбчи китеките й и ги разпъна, впи устни във врати й, после зъби, после пак устни.Натисна я с тежеста си.

-Целуни ме!-Заповяда, но без успех.Шамар, може би по-силен от колкото трябваше.Пусна ръцете й, погали зачервената буза.Изкривената й физиономия се измени в дяволита усмивка.

-Попитай ме отново-изсъска, докато беше под него.

-Ще се омъжиш ли за мен?

Очите й останаха затворени, преглътна бавно и сухо.

-Не.

Отмести се от нея, скръсти ръце и легна върху тях.Обърна й гръб и вдиша дълбоко.Стаята още мирише на шибаните й цигари.

-Мили, може да си мисля за теб от време на време.В старческия дом.Ще си мисля какъв добър улов си бил, как си щял да се харесаш на мама, може и той щеше да я хареса.

-Млъкни.

-Наполеон е обсадил Москва месеци...

Обърна се и я погледна.Среса го, като прокара пръсти през гъстата му коса.

-Ще върна пръстена в заложната утре.

-Добре.-въздъхна тя.Изпиваше го с поглед, искаше да се слее с него, трябваше да станат едно, точно тук в тази кирлива дупка.
Той я изучваше.Вгледа се в ключицата й.Колко странна издутина, разположена по средата на нищото.Щеше да се засмее, но тя го секна.

-Попиай ме отново.

-Какво е това?

Устните й трепнаха.Доближи се до него, като не отместваше поглед от очите му.Русолявите й дебели вежди се събраха и повдигнаха.Тънката й горна устна, покри долната и я прехапа.

-Искаш ли да бъдеш моя жена?

Тя се повдигна към лицето му, което бе на милиметри.Връхчетата на носовете им се доправя, чувстваха дъха на другия върху своите устни.Той отвори уста, да поеме нейната, но го спря.Усмихна се.

-Не.-и го захапа, нежно и дълбоко.Всмука юздичката над устната му и я погали с език.

Той понечи да се изправи.Тя го задърпа за ръкава.Шамар, с опъкото на ръката.Тя падна и покри с длани пламналата си буза.Докато той стоеше седнал и се оглеждаше за обувките си, го връхлетя.Започна да го души с лакът и впи зъби в тила му.Тънка струйка кръв шурна и закапа по зъбите й.Използва цялата си тежест и стовари лакътя на свободната си ръка върху глававата му.Бе бързо изхвърлена и почти падна от леглото.

-Кучка-заплю я той, докато опипваше раната на врата си и се опитваше да попие кръвта с халата.
Вместо симпатия, получи ритник, прави в брадичката от съвършенният й бос крак.
Тя избяга на малкото балконче от половин квадратен метър, което смееха да наричат тераса.Запали две, постави ги в устата си и жадно засмука.Тъпото копеле не разбираше, че не иска да я питат.Искаше да я вземат, да й заповяда да негова.Шибаняк.Не може да се сети, че е съб, не само в леглото.
Влезе и започна да се облича възможно най-бано.

-Щастливка си ти, да знаеш.Може един ден пак да ти предложа.

Легна до него.Сложи брадичка на гърдите му.Главата й се издигаше, когато той поемаше въздух.Гледа го дълго.''Какъв тъпак'' помисли си.

-Може би съм.- каза и отскубна косъм от носа му.