Saturday, September 21, 2013

Дете

 Да разхождаш тялото си по плажа през зимата е неестествено усещане, почти нереално, за един едничък болезнено дълъг миг не съм сигурен в собствената си реалоност.Или по-точно до колко моята реалност, е споделяна от останалите.
  
Отклоних се.Имам този навик, макар, че няма как да знаеш, нито да забележиш.Ето пак.

Та, брегът през зимата е едно доста странно и шибано място.Като за начало е трудно да се стъпва.Песъчинките се набиват в грайфера на кубинките и проклетите неща стават като окови, ако не си ги харесвах толкова щях да ги събуя и захвърля.Духа.Морето сякаш реве срещу теб, гневи се единствено на теб, а устата му се пени като на човек, който всеки момент ще ти отхапе главата ако можеше.Страшно е.Остатъците от набитите чадъри, стоят като кръстове в селско гробище.На садиста в главата ми би му харесало да е така-под всеки прът наистина да лежи мъртво русначе, или дебела германка, която дълго ще се разлага и храни червеите, буквално мъртво пиян великобританец.

Дори не съм приближил, постоянно менящата границите си тъмни ивица, която отбелязва до къде стигат силите на водата, колко мощно може да се засили и протегне до сушата.Обичах да играя с нея като дете.Когато водата се отдръпнеше се втурвах с всички сили към нея и й се присмивах, предизвиквах я да ме подгони пак, а когато вълните отново загребяха към мен, се втурвах обратно.Естествено не винаги бях достатъчно ловък и петите ми често се мокреха, но бързо ги разстривах в горещият пясък и всички минаваше.

От това ще стане много яка метафора за живота на някой наркоман, пфу, как не се сетих.Ето пак се заблях.

Виждам те.По-скоро първо видях обувката ти.Розово, мръсно ровозо, позацапано от калните песъчинки.С нещо като панделка, събрана с лъскаво копче на върха.Балетна обувка с токче.Кой ги мисли тия глупости и как ви ги продават?Събута и катурната.Не ми стиска да се наведа и да я пратя в солената бездна с едно мощно движение, но се спирам.Морето не заслужава, дори тази частица от теб, тази пантофка, някога е обвивала идеалното ти краче, била е опора на петата и събирала всички пръсти, а над нея се е блещукала гривничката ти за глезен.Това, а и ме боли рамото, няма да мога да я метна достатъчно силно.

С обувката във външния джоб на коженото яке продължавам.Няма къде да си прибиера дясната ръка и започва да почервенява и мръзне.

Виждам и теб.Лежиш.Опъната си.Бризът си играе с рокличката ти.Естествено същият цвят като обувката, късичка, може би малко над коляното.С дантела в краищата, с високо коланче над талията.Материята изглежда нежна и приятна на допир.Сигурно е била, но сега с целият този пясък по нея?Ръцете са изпънати на главата.Кръстосани, все още здраво вързани, с вече кафеви струйки квър, стекли се до лактите.Косата е разляна навсякъде около лицето ти.

Сивото небе не спира да гледа мъртвите ти сини очи.

Следва продължение...

No comments:

Post a Comment