Wednesday, December 18, 2013

Секс и друго.

Родителите се чукат, бързичко.Войнишкият отпуск е кратък, а баба е отишла на опашка за краставици, ама има връзки с Наташа, която е касиерка, та може бързо да се върне.

И после си  заченат.

И после с известна трудност се изплъзваш от майка си, поради статистически извънредно големите си размери.
И  после родителите ти посвещават и погубват единственото време, когато са наистина щастливи заедно на единствения етап от живота ти, който никога няма да помниш.
И после няколко години по-късно се ражда по-малкият ти брат, а ти толкова ревнуваш, че баща ти трябват да ти купи яйце киндер.После още стотици.
И после  попадаш  в началното училище и решаваш, че искаш да си банкер, защото там са големите пари.
И  после те заточват в прогимназия, където си обречен да носиш униформа с няколко размера по-голяма и раница висока почти колкото теб.
И Някъде там започваш да забелязваш, че хората в класа ти ходят и говорят различно от теб и носят дрехи, които не са до там практични и функционални, но пък са ''фешън'' и ''хит''
И колкото по дълго стоиш в училище, толкова повече го намразваш.
И започваш да позабягваш от час, за да се друснеш леко на площадките между блоковете, а после се запиляваш в някое кино.Усещаш, че научаваш много повече за живота, живият живот, от колкото ако бе останал да слушаш за физика или тригонометрия.
И после полагаш изпити, но смяташ, че е смешно, дори трагично, че животът ти ще се гради на избори, решения, зачерктнати кръгчета, които си попълнил едва навършил осемнайсет.
И един ден се прибираш и чуваш родителите си да спорят за това, кой е затрил дистанционното.Чудиш се-дали някога изобщо порастваме или просто остаряваме?
И после напускаш училище и си намираш работа, като нощен чистач в бизнес сграда.Само ти и количката ти с препарати, принадлежащи на ноща.
И една нощ се спираш и поглеждаш към града под теб.Гледаш и виждаш как целият свят си го кара полека, живурка си без теб.
И после си намираш друга работа-в склад, разтоварваш камиони и слушаш как другите мъже се хвалят с бройките си, като детайлно се записват свирки, чикий, вкарванията отзад, вкарванията отзад без предупреждение(дори има точкова система за оценяване).
И се надяваш да не разберат, че последният път, когато си се докосвал до жена е било във втори курс, когато хвана ръката на една първокурсничка, но бе толкова потен, че дланта й се изплъзна от твоята.
И така събираш достатъчно, че да се изнесеш в шибан, едностаен, панелен люлински апартамент.Опитваш се да го направиш свой дом, като окачваш постери, които изразяват теб, като човек.Но винаги изглежда изкуствено, екстровертно.
И се опитваш да се убедиш в съществуването на собствената си същност, като я засвиделтестваш с ремарки размер А1 по стените.
И после се спъваш в момичето от горният апартамент, тази, която не спира да мирише на терпентин.Спъваш, се защото вече трета седмица ти подлага крак в асаньора.
И после пиете кафе.
И после няколко питиета.
И посля тя казва ''Живота е по-труден за тези, които искат да съществуват, а не само да оцеляват''
И после прекарваш повече време с нея, все повече.
И после разбираш, че харесва ярко червено червило на Шанел, кафява захар и ''Улица сезам''
И после вече не си девствен.Но е малко разочароващо.
И годините минават с нея.Но колкото по-интимно се познавате, толкова повече разбираш, че нямаш общо с нея.Малко е плашещо възрастна жена още да гледа ''Улица сезам'' и яркото червило я прави да изглежда като тъжен клоун.Ама ти, такова, винаги си мислил това за нея, просто беше мил...и надървен.
И после се изнасяш и откриваш, че си събрал малко състояние от работа в склада.Та продаваш всичко което имаш.
И се изнасяш на екватора.До крайбрежието, където имаш достатъчно пари за да живееш удобно.Все пак се научаваш да ловиш риба.И припечелваш малко от улова.
И понякога стоиш цяла вечер в лодката, гледаш небето и рисуваш съзвездия, които съществуват само за теб.
И после местните деца те следват до дома-странник, който не говори езика.
И един ден, докато сереш, поглеждаш на долу и се сещаш, че от месеци не си мислил за секс.
И  разбираш, че с гасненето на либидото ти, всичкото това порно, сайтове за запознанства, следене във фейсбук, и търкане са били безполезни-заемане на място в главата ти, което можеше да се използва за нещо по-значимо.Само ако имаше достатъчно големи топки да се кастрираш на млади години.
И после един ден, когато всеки ден около обяд, събираш мрежите, усещаш, че не товариш риба, а спомени.Щастливи или мрачни, всеки идеално запазен, като кораб в бутилка.Болезнено носталгични и натежаващи с годините.
Сега разбираш, че има повече да си спомняш, от колкото да очакваш.
И после косата ти изглежда по-сива от всеки друг цвят.
И децата, които те следваха до дома сега са млади мъже и жени.Помагат ти да избуташ лодката.
И после те боли гърба.
И очите те болят.
И ръцете ти не се затварят правилно.
И като се погледнеш в огледало, виждаш колко са дълбоки бръчките по лицето ти-като нарези.
И после лежиш-нито буден, нито заспал, но винаги уморен.
Очакваш светлината-образи от живота ти, прибляскващи пред очите ти.Но нищо не става.
И после се чудиш с какво си повлиял на света.Дали някой ще осъзнае, че си си отишъл.
И после преди да се сетиш за някого, сърцето ти спира.


No comments:

Post a Comment