Thursday, January 30, 2014

Успех

''Естествено, че всички момичета, които са с теб, са извратени.Самият акт на допускането ти в живота им е извращение, виж се!''


Улицата заглъхваше.Гумите, лижещи мокрият асфалт едвам се долавяха през открехнатият прозорец,вятърът преставаше да свисти в клоните на измъчените от студа дървета, стъпките на пияниците се чуваха слабо по паветата.Една неравномерна и объркана крачка, отстъпваше на провлачен крак, подпиране в стена и звучно отделяне на храчка.Лошо обезкосмени травестити, освирепели наркомани, безстрашни таксмиметрови шофьори и туристи от родната провинция, дошли да припечелят, опънаха своята покривка над някога оживеният и лъскав булевард.

Леглото e старо, от онези, които станаха популярни в тризвездните хотели преди около десетина години-от талашит, неудобни, тесни дори за китайците, които ги сглобяват, скърцат и стенат при всяко леко помръдване на тялото.Чаршафите са обидно скучни и груби на допир.Жълтеникавото бяло изглежда мръсно и захабено под няколкото снопа тъмна светлина, която се спуска от крушката.

Петната от кръв започвт да стават кафеникави.Втвърдяват се.Мирише на мед.На мед и желязо, и белина.

Стрещу мен, на леглото, на самият ръб, бе приседнал мъж.Имаше гъста, дълга брада, оформена и очевидно добре поддържана.Огромни очила с рамка тип слонова кост.Малко ми напомняха на първият ми чифт, който ми се наложи да нося като дете.Бяха толкоав тежки, че когато се навеждах, винаги се свличаха до крайчеца на носа ми.Носеше сивкав костюм, който изпълваше на гърба и раменете, но бе леко дълъг на ръцете и закриваше почти половината палец.Бе в онзи странен етап от оплешивяването, когато все още има какво да се среше на страни, но не и достатъчно за да се поддържа илюзията за прическа.По лицето му вече имаше гънки, но не бе прехвърлил тридесет и пет.

Стоя срещу него на малкото капане в дргуият край на стаята.Обут съм в присъщите ми тесни дънки.Присткам ръка към корема, а бялата тениска е омазана с кафеникави петна.Мазни кичури коса, се полепват по челото ми.Дишам тежко и говоря трудно.Гласът ми е сух, като при реч пред непозната публика, първият доклад в училище или при изплюването на механичните отговори при интервю за работа.

-Светлина в стаята ми напомня за един сън, който често ме сполетява.Ти, стоейки там, точно така, изглежда много познато, като дежа ву, сещаш се.Дори да не съм бил тук преди.

Сивият костюм се изправи.Очите му замръзнаха върху моите.Не можех да видя цвета им, лещите на очилата ги скриваха.Или тъмно кафяво или зелено.

-Мисля, че стените са различен цвят, но го усещам по същият начин.Може би, ти, беше по-висок.

Усмихната въздишка се процеди от лицето ми.
Брадата се отдръпна.Тихо.Чух струята да се удря в чогунената мивка, с онова странно ехо, присъщо на тесните и студени бани.Изми нещо, а когато спря водата, от крановете се чу колкочене и тътен.

-Нещо не е наред.Не знаеше какво ще се случи, но се опитваше да ме успокоиш.Преструваше се, че всичко е под контрол, но знаех, че не е така.Беше притеснен, наистина притеснен.

Лицето ми бе обсипано със ситни капки пот, които се стичаха върху изпръхналите ми, напукани устни.

-Притеснен си.Уплашен.

Очилата се обърнаха.Все така не спираше да се взира в мен, студен безизразен поглед.Лицето не потрепваше, с изключение на едничката бясно пулсираща вена, изпъкнала от лявото слепоочие.Бе мил ножица, от тези шивашките, огромните, стари и тромави.Посегна към брадата си.С едната ръка я опъна, а с другата започна да реже кичур по кичур.

-В другата стая имаше двама красиви мъже.Единият шепнеше нещо в телефона, залепил уста до слушалката, почти я облизваше, когато казваше С или П.

Примижих с очи.Потта се лепеше по миглите.Костюмът се обърна от банята, все така безизразно ме зяпаше втренчено и режеше.Бе тих, чувах дори флуресцентната лампа, която жужеше над главата му.

-Използваше много мръсни думи.Полагаше огромно старание да звучи много спокоен.Не остана доволен, когато затваряше.

Трябваше да го гледам из под вежди.Бях се привел и притиснал ръката към корема по-силно.

-Имаше и друг мъж.Хубав.С мръсни крака.Упражняваше история.Като актьор, който чете диалог.Между двамата, на леглото, лежеше нежно младо момиченце.Косата и бе тъмна, плашещо тъмна.Отвъд черното, дори, поглъщаше светлината.Носеше тясно потниче от коприна, с дантела по крайчеца, който притискаше гърдите и орнаменти по презрамките.Крачетата й бяха скрити в клин.Не, в чорапи, от онези дългите, които стигат почти до края на бедрото.Превиваше се.Не можеше да си дояде хамбургера, стомахът й бе прекалено напрегнат.Чистеше засъхнала кръв от под дългите си нокти с дебелият край на пинсета.Лакът бе червен, или каквото бе останало от него.Лющеше се.Опитваше се да усили звука на телевизора, но не успяваше.

Плешивото теме гледаше ръката си.Трепереше.Цялата длан бе покрита с кръв.Струйката заглаждаше и слагаше в ред окосмяването.

-Не, момичето се чувстваше зле.Бе наранена.Ти й бе казал нещо!

Ухилих се зъбато, както правя, когато са ме хванали в лъжа или ме е страх.Онази болезнено силна усмивка, която не може да се събере, колкото и да опитваш.Преглътнах трудно, гълтачът ми почти залепна за гърлото.

-Беше й казал, че всичко ще е наред.Но тя не ти вярваше.Бе уплашена.До смърт.

Дългите ръкави, плюеше косъмчета от брадата, които бяха попаднали в устата му.

Чух стъпки.Знам, че и той я чу, защото остави самобръсначката, с която бе започнал да премахва останалите мъхчета над устната си.
Беше тя, в същото потниче.Боса.Стъпваше толкова нежно.Долових какво удоволствие доставя на пода, да усеща как ходилата й, го докосват.
Допираше стената с връхчетата на пръстите.Чувах как ноктите стържат по студеният бетон, как се препъват в нервнаностите, образувани от  капчиците  засъхнала боя.

Вратата бе открехната.Първо е видяла петната по чаршафите.Захвърлената на земята възглавница.Събореното шкафче.Сърцето й е забило.Обърсала е носа си с опъкото на дланта.Стар тик.
Търси ме с очи.
Няма ме на дивана.
Вратата на банята е отворена.Още се чува монотонното жужене на крушката.
Брадичката й започва да трепери.Крайниците започват да изстиват.Веждите се събират.Лицето се изкривява.Крачка.Втора.Почти може да надникне вътре.Погледа е сведен в земята.После право напред.Видя ме.

Животински писък се изцежда от душата й, изпълва я и заглъхва.Втори, по-силен.Трети, издира гърлото, изхвърля слюнка през резците.Ноктите се впиват в косите, в скалпа, потъват и изчезват в черното.Устата се запушва с длан.

-Чувствам се толкова зле.Колкото и да крещи, никога не я чувам в съня си.Но се надявам писъците да ме  събудят.
-Но никога не успяват.



No comments:

Post a Comment