Tuesday, March 25, 2014

Тройка

 Трудно ще си спомня последният път, когато се прибирах по това време, едва час или два преди изгрев.Значително разредил среднощните си запой, загубих толеранс към твърдото и съм се напил обидно много от срамно малкото количество алкохол, което излях върху дроба си.
 Студено е, но подмишниците ми подгизват.Оригвам се на цигари и бира, и ром, и шотове, и онова евтиното гадно, което ми изгори ноздрата.Пареща течност се изкатерва до сливиците ми, но бързо я преглъщам, няма да хабя материала.
 Подминавам влюбена в концепцията за изпълване на всички телесни отверстия двойка.Момчето има едва набола брада, която е не по-дълга от косата му, крив нос и тънки устни.Рамената му все още са тесни, висок и кльощав, пристъпва на краката си като кокили, докато кокалестата му ръка е увиснала на рамената на момичето.Приплъзва пръсти по изпъкналата й ключица, когато ги подминавам и побутвам неволно с лакът.

-Кой си ти бе?!-надава вик малкото лъвче, а гъсти храчки политат заплашително близко до дясната ми буза.

Питам се това от както си бърша сам задника, младеж.Аз съм социолог, странник и скитник.Танцувам добре, любя се страстно и съм сигурен в доброто си възпитание и кавалерски маниери.Имам собствен и неповторим стил, които съм изградил с времето.Писанията, скиците и мислите ми се стичат отвъд рамките на конвенционалното и баналното.Аз съм пройдоха и живея в панелка, двойно по-стара от мен самият.Крада, лъжа и мамя.Не съм се дипломирал заради мързел и съм вкопчен в депресията си, като единствен източник на каквито и да са емоции.Патологичен лъжец и безволев разорен гъзолизец.
Аз съм никой за себе си, камо ли да съм нещо повече от нищо за някого другиго.

-Ще те чукам, докато ме заобичаш бе, говедо!-репликата ми предизвика по-скоро съжаление, от колкото страх.Липсва й дълбочината и треперещият тембър на заканите захранвани от адреналин.

Забързах крачка и забих поглед в лачено белите си кубинки, които бяха изподрани от множеството токчета, които ги изпотъпкаха последните няколко часа.Не съм сигурен до колко мога и бих искал да ударя това момче.Нека да бъде мъж за моя сметка.

Потърках ръце и духах в дланите си за да сгрея вкоченените си пръсти докато ги изпуквах.Настръхнах и ме втресе.Настръхнах и ме втресе, а мускулчетата ми се свиха.Харесах си камъче и го заритах по пътя към умрелият в социализма ми апартамент.Добра метафора за повечето момичета, които водех до скърцащото и изпочупено легло, останало без крачета от клатене.

Цял живот отмъщаваш, защото хората са те предали, а менструалната реалност е, че ти си предал всички.Прекалено много пъти чу, че си най-голямата грешка в нечие съществуване(до момента, надяваш се). Един път ти казаха и, че когато най-сетне умреш, макар да не е трябвало да си се раждал, ще плачат не от тъга, а от щастие, а черното няма да за печал, а за стил.Ти си бомба, единствената цел на съществуването ти е да престанеш да бъдеш, а с това да нараниш и похабиш максимален брой души.

Коленичиш, не за да молиш, а за да се скриеш под полата й.

Tuesday, March 4, 2014

акита

Стари, зле построени и студени сгради.
Болници с грозна мозайка по подовете, мирис на йод и кръв, дебели санитари насядали по инвалидните колички в очакване на пациенти, затлъстели лелки, скрити зад надписа ''ИНФОРМАЦИЯ'', които гледат с кръвясал поглед, всеки дръзнал да им зададе въпрос.Затлъстял полицай/охранител, който трябва да положи огромни усилия, гълтайки корема си за да се прибере в униформата, отегчени от отегчението си пенсионери, впили поглед в износените шевове на мокасините си, деца, които милват кървящите си  марли и ти, който не спираш да си представяш как бившата ти е спала  с друг.Не помниш защо и как си се озовал тук, не си личи да те боли някъде или да ти има нещо-за непрофесионалиста си здрав като бик с телосложение на теле, леко раздразнителен и малко недоспал млад мъж.Дали ръката му е по-космата от твоята, дали власинките от предмишницата са дразнили кожата й, докато я е милвал.Ами брадата му-по гъста и набола ли е?Дразнещо ли е било, докато се е опирала в клитора й?Тялото му-по-стегнато и зряло ли е от твоето, отпуснала ли се е?Стискала ли е врата му с нокти, както твоят?Дали е хапала долната му устна?Усетила ли е топлината на езика му, докато е масажирала неговият?Треперила ли е както с теб, дали е молила да й се позволи да получи оргазъм?А защо ти каза, дали си измисля.Не, не би го направила само за да те нарани- не е таква.Не е изневяра, ти не беше нейн, но пък тя не е спирала да е твоя.

Дъските в отделенията са забавни.Разграфени по стай, дни и пациенти.Всеки ден сестрата взима  гъбата и замазва черният маркер, изтрива пациента от пластмасата, отделението и съзнанието си.Госпожа Григорова обичаше да говори за внука си, вадеше снимката от обидно тънкото портмоне, показваше измачканата паспортна фотография с гордост на санитарите, който избърсваха фекалиите от сбръчканият й задник и сменяха подлогата й.Григовора получи масивен инфаркт и изпусна последната кафява струя в сряда, рано сутринта пред изгрев.Константин, момчето от измачканата снимка, макар всички позитиви, които се изписаха по негово име, не дойде да види как бръчките й д се изпъват,  под хореографията и агонията на предаващото се сърце.

Бърз замах с дясната ръка на неопрена и Григовра изчезна.Второто легло в стая 3, до прозореца, се освободи.Съзнанието на младшата сестра също.След като сложеше последният подпис върху епикризата, старшата щеше да се върне към хроничният си запек и нямаше да си спомни златният пръстен върху лявата ръка на женицата или картичките, които бе наредила на нощното си шкафче, точно до аналният търмометър, повечето от които започваха с детински написаното ''бабо''.Бабиното не се обади, нито се яви.

Дали е толкова лесно?Два клика, може би три, ако решиш да изпадаш в детайли, профилната снимка и всичко, което си й споделил изчезва.Тя става user, ти за нея също.Употребили сте се, търкане и взаимно удоволствие, както виртуално, така и реално.Задраскваш всичко, което писа в денивника си, с нейната писалка.Престава да я има.Лягаш си до новата, с по-стегнато дупе, по-големи гърди и по-нисичка, че да можеш да си я въртиш както пожелаеш.Замахваш и вече го няма мирисът й и усещането да целуваш клепачите й.Виждаш как новичкото по-мургаво и малко телце се вкопчва в чаршафите и трепери под теб, осъзнаваш, че контролираш цялата ситуация-интензитета, скоростта, силата, позата, стоновете.Държиш всичко под контрол, освен ума си.

Затваряш очи, докато топлият и влажен от лубрикантът анус обвива кура ти.Ебати кефа.

Да, ама не, казва съзнанието ти.Веднага щом обречеш очите си на мрак, затваряйки клепачи, тя се връща.Все така гримирана, в онази черна дантелена рокля, която успя да й купиш три месеца след като я хараса, докато бяхте тръгнали на кино, но така и не стигнахте до филма.От там и шегата, че едно ходене на кино ви струва хилядарка.Носи тъмното си червено червило, макар рядко да го слагаше.Лицето й стой по-бледо от обикновено, а тъмните сенки подсилват илюзията.Не докосва, застинала е, а ръката й не се поднася към твоята, както ставаше често, когато се виждахте след болезнено дългата 12 часова раздяла.Не те поглежда с влажни и големи очи, а ги присива и трепери.Винаги разпознаваш привидното й спойствие, което я кара да нервничи и истеричничи на ум.

Леглото ти вони на лайна от момичето тип краден тестер за парфюми, които чука преди секунди.Не се бе мила, защото смяташе, че няма да й го слагаш, макар, че сама стана да се намаже за да й влиза по-лесно.Тестер, защото е празна, фалшива, а следата й не остава дълго, няма какво да предложи освен дупчица, или две.Октраднат, защото както циганката от която го купува се представя за истинска, но осъзнава, че не е и никога няма да бъде достатъчно лъскава, оригинална и облицована, като оригинала, на който толкова иска да прилича, но пък ще предлага дупчица.Или две.