Tuesday, March 25, 2014

Тройка

 Трудно ще си спомня последният път, когато се прибирах по това време, едва час или два преди изгрев.Значително разредил среднощните си запой, загубих толеранс към твърдото и съм се напил обидно много от срамно малкото количество алкохол, което излях върху дроба си.
 Студено е, но подмишниците ми подгизват.Оригвам се на цигари и бира, и ром, и шотове, и онова евтиното гадно, което ми изгори ноздрата.Пареща течност се изкатерва до сливиците ми, но бързо я преглъщам, няма да хабя материала.
 Подминавам влюбена в концепцията за изпълване на всички телесни отверстия двойка.Момчето има едва набола брада, която е не по-дълга от косата му, крив нос и тънки устни.Рамената му все още са тесни, висок и кльощав, пристъпва на краката си като кокили, докато кокалестата му ръка е увиснала на рамената на момичето.Приплъзва пръсти по изпъкналата й ключица, когато ги подминавам и побутвам неволно с лакът.

-Кой си ти бе?!-надава вик малкото лъвче, а гъсти храчки политат заплашително близко до дясната ми буза.

Питам се това от както си бърша сам задника, младеж.Аз съм социолог, странник и скитник.Танцувам добре, любя се страстно и съм сигурен в доброто си възпитание и кавалерски маниери.Имам собствен и неповторим стил, които съм изградил с времето.Писанията, скиците и мислите ми се стичат отвъд рамките на конвенционалното и баналното.Аз съм пройдоха и живея в панелка, двойно по-стара от мен самият.Крада, лъжа и мамя.Не съм се дипломирал заради мързел и съм вкопчен в депресията си, като единствен източник на каквито и да са емоции.Патологичен лъжец и безволев разорен гъзолизец.
Аз съм никой за себе си, камо ли да съм нещо повече от нищо за някого другиго.

-Ще те чукам, докато ме заобичаш бе, говедо!-репликата ми предизвика по-скоро съжаление, от колкото страх.Липсва й дълбочината и треперещият тембър на заканите захранвани от адреналин.

Забързах крачка и забих поглед в лачено белите си кубинки, които бяха изподрани от множеството токчета, които ги изпотъпкаха последните няколко часа.Не съм сигурен до колко мога и бих искал да ударя това момче.Нека да бъде мъж за моя сметка.

Потърках ръце и духах в дланите си за да сгрея вкоченените си пръсти докато ги изпуквах.Настръхнах и ме втресе.Настръхнах и ме втресе, а мускулчетата ми се свиха.Харесах си камъче и го заритах по пътя към умрелият в социализма ми апартамент.Добра метафора за повечето момичета, които водех до скърцащото и изпочупено легло, останало без крачета от клатене.

Цял живот отмъщаваш, защото хората са те предали, а менструалната реалност е, че ти си предал всички.Прекалено много пъти чу, че си най-голямата грешка в нечие съществуване(до момента, надяваш се). Един път ти казаха и, че когато най-сетне умреш, макар да не е трябвало да си се раждал, ще плачат не от тъга, а от щастие, а черното няма да за печал, а за стил.Ти си бомба, единствената цел на съществуването ти е да престанеш да бъдеш, а с това да нараниш и похабиш максимален брой души.

Коленичиш, не за да молиш, а за да се скриеш под полата й.

No comments:

Post a Comment