Tuesday, March 4, 2014

акита

Стари, зле построени и студени сгради.
Болници с грозна мозайка по подовете, мирис на йод и кръв, дебели санитари насядали по инвалидните колички в очакване на пациенти, затлъстели лелки, скрити зад надписа ''ИНФОРМАЦИЯ'', които гледат с кръвясал поглед, всеки дръзнал да им зададе въпрос.Затлъстял полицай/охранител, който трябва да положи огромни усилия, гълтайки корема си за да се прибере в униформата, отегчени от отегчението си пенсионери, впили поглед в износените шевове на мокасините си, деца, които милват кървящите си  марли и ти, който не спираш да си представяш как бившата ти е спала  с друг.Не помниш защо и как си се озовал тук, не си личи да те боли някъде или да ти има нещо-за непрофесионалиста си здрав като бик с телосложение на теле, леко раздразнителен и малко недоспал млад мъж.Дали ръката му е по-космата от твоята, дали власинките от предмишницата са дразнили кожата й, докато я е милвал.Ами брадата му-по гъста и набола ли е?Дразнещо ли е било, докато се е опирала в клитора й?Тялото му-по-стегнато и зряло ли е от твоето, отпуснала ли се е?Стискала ли е врата му с нокти, както твоят?Дали е хапала долната му устна?Усетила ли е топлината на езика му, докато е масажирала неговият?Треперила ли е както с теб, дали е молила да й се позволи да получи оргазъм?А защо ти каза, дали си измисля.Не, не би го направила само за да те нарани- не е таква.Не е изневяра, ти не беше нейн, но пък тя не е спирала да е твоя.

Дъските в отделенията са забавни.Разграфени по стай, дни и пациенти.Всеки ден сестрата взима  гъбата и замазва черният маркер, изтрива пациента от пластмасата, отделението и съзнанието си.Госпожа Григорова обичаше да говори за внука си, вадеше снимката от обидно тънкото портмоне, показваше измачканата паспортна фотография с гордост на санитарите, който избърсваха фекалиите от сбръчканият й задник и сменяха подлогата й.Григовора получи масивен инфаркт и изпусна последната кафява струя в сряда, рано сутринта пред изгрев.Константин, момчето от измачканата снимка, макар всички позитиви, които се изписаха по негово име, не дойде да види как бръчките й д се изпъват,  под хореографията и агонията на предаващото се сърце.

Бърз замах с дясната ръка на неопрена и Григовра изчезна.Второто легло в стая 3, до прозореца, се освободи.Съзнанието на младшата сестра също.След като сложеше последният подпис върху епикризата, старшата щеше да се върне към хроничният си запек и нямаше да си спомни златният пръстен върху лявата ръка на женицата или картичките, които бе наредила на нощното си шкафче, точно до аналният търмометър, повечето от които започваха с детински написаното ''бабо''.Бабиното не се обади, нито се яви.

Дали е толкова лесно?Два клика, може би три, ако решиш да изпадаш в детайли, профилната снимка и всичко, което си й споделил изчезва.Тя става user, ти за нея също.Употребили сте се, търкане и взаимно удоволствие, както виртуално, така и реално.Задраскваш всичко, което писа в денивника си, с нейната писалка.Престава да я има.Лягаш си до новата, с по-стегнато дупе, по-големи гърди и по-нисичка, че да можеш да си я въртиш както пожелаеш.Замахваш и вече го няма мирисът й и усещането да целуваш клепачите й.Виждаш как новичкото по-мургаво и малко телце се вкопчва в чаршафите и трепери под теб, осъзнаваш, че контролираш цялата ситуация-интензитета, скоростта, силата, позата, стоновете.Държиш всичко под контрол, освен ума си.

Затваряш очи, докато топлият и влажен от лубрикантът анус обвива кура ти.Ебати кефа.

Да, ама не, казва съзнанието ти.Веднага щом обречеш очите си на мрак, затваряйки клепачи, тя се връща.Все така гримирана, в онази черна дантелена рокля, която успя да й купиш три месеца след като я хараса, докато бяхте тръгнали на кино, но така и не стигнахте до филма.От там и шегата, че едно ходене на кино ви струва хилядарка.Носи тъмното си червено червило, макар рядко да го слагаше.Лицето й стой по-бледо от обикновено, а тъмните сенки подсилват илюзията.Не докосва, застинала е, а ръката й не се поднася към твоята, както ставаше често, когато се виждахте след болезнено дългата 12 часова раздяла.Не те поглежда с влажни и големи очи, а ги присива и трепери.Винаги разпознаваш привидното й спойствие, което я кара да нервничи и истеричничи на ум.

Леглото ти вони на лайна от момичето тип краден тестер за парфюми, които чука преди секунди.Не се бе мила, защото смяташе, че няма да й го слагаш, макар, че сама стана да се намаже за да й влиза по-лесно.Тестер, защото е празна, фалшива, а следата й не остава дълго, няма какво да предложи освен дупчица, или две.Октраднат, защото както циганката от която го купува се представя за истинска, но осъзнава, че не е и никога няма да бъде достатъчно лъскава, оригинална и облицована, като оригинала, на който толкова иска да прилича, но пък ще предлага дупчица.Или две.

No comments:

Post a Comment