Monday, April 14, 2014

Последен сезон

''-Възхищавам се на умението ти с лекота да усложняваш живота си, страхливо ми, егоцентриче''

 Малка, павирана, уличка-тъмна и суха.Вечерта умира и скоро ще  се принесе в жертва на първите слънчеви лъчи, които в се мъждеят в мъглата.Студът гъделичка оголените й крачета, от глезена до коляното (роклята никога не бе по-високо от линията на приличието).Бе се гмурнала в прегръдката ми, като галеше изпъкналите вени на предмишницата ми с връхчетата на пръстите си.Бе омекнала, а порочният й поглед срещаше привидното безразличие на брадичката ми.Сърдех се, не помня за какво, но винаги ми минаваше, преди да сме стигнали.

Три-звезден ''семеен хотел'', последното убежище на болните романтици. Привличаше със замъгленият си мечтателен образ.Отвън боядисан с нимфетско блаженство, от вътре обзаведен с уродливи мъжки помисли.Посреща те вечният, около двадесет и пет годишен старец с плешиво теме и свинска физиономия.За него сме най-баналната малка уличница и поредният плащач с малка пишка.

 Скромните крачки до стаята, винаги са били магични.Пълни с очакване и задоволство, и нетърпение да чуеш как ключът ще превърти оборот и половина в талашитената врата.

 Няма по-мръсно място от скъпата стая в евтин хотел.Пепелта от нашите предшественици умираше в  в пепелниците; дълъг, надявам се женски, косъм се точеше по възглавницата.В съседната стая някой на всеослушание отмъщаваше на жена си.Картините над леглото, в банята и до гардероба, бяха оскърбително еднакви.Колко ли пъти са чули ''Обичам те'' тези стени?

 Положи топлата си тежест в скута ми, а с мигли за-гъделичка вратът ми.Съвсем млада, бледа и тънка бе като лале в жулещите ми длани.Задишах косата й.Каза ми нещо, но не го чух.Всеки път, когато красивите звуци напускаха устата й, електрическите импулси, които претичваха през мозъкът ми, се превръщаха в гръмотевици.Намерих се в състояние на пълна безпомощност, което преминаваше в в безгрижно слабоумие.Обичам те се изцежда от мен, докато зъбите й задраскват моите, при нескопосана целувка.Пиех я на малки глътки, докато собственото й опиянения не я приспа.

Положи глава направо на матрака, отмествайки и двете възглавници.Под тънкият чаршаф крайниците й описваха есобразен зигзаг, а единствено отвитото й рамо, чаровно ме приканваше да повторя очертанията на детинското й гръбче.Такъв образ се запечатва вечно върху влажната не-чак-до-там мъжка ретина.

С тъжна усмивка полагам тежката си жадуваща плът и се моля този път реалността да надбяга въображението ми.Това поредно влюбване от пръв, последен и вече поглед да е безсмъртието, което ще споделим, мила моя, русалке.

No comments:

Post a Comment