Sunday, September 28, 2014

0

-Много биха убили за да са на мое място.
-Още повече биха се самоубили ако бяха.
-Ами ако не можеха?

Стоях си там, кротко фокусиран върху тласъците на пулса в ушите си  и се чудех колко точно е смъртосна комбинацията от несподелена любов, трева, алкохол и огромни амбиции.
Кръвта по кокълчетата на пръстите ми засъхваше, бирата по тениската също, а повръщаното по новите ми ''Мартинс''-и започваше да се влива в чорапа ми.Таванчето, в което се успявахме да съберем всички си надежди бе широко не повече от три на три метра, смърдеше на кисела пот и цигари, а  свитите ни от обезводненяване пишки, нямаше да видят целесъобразно отверстие поне в идните три месеца, но това не ни пречеше да обсъждаме ''тая курва'' или ''онази евтина пача''.Знаех, дълбоко в себе си, че животът никога няма да е толкова хубав и нивга не ще да става по-добре.(Само да имах монокъл и коцкарски мустак)

Да си призная- за добро или зло, винаги съм искал да съм различен, уникален.Обективният анализ, обаче, показва, че съм маловажен, като всекиго другиго.Уви съм хлебарка подлежаща на същите аерозолни императиви, като милиарди други.

И след вичкото притъпяване на недоволството със секс, наркотоци, алкохол,напредничева литераутра, класическа музика, статистика и теоретична математика, философия и софистицирано историознание-то се случи.

Прозрях, че Аз съм Бог, или поне можех да бъда. Аз-Единствен сътворител, повелител и унищожител. Господар на всичко що е било, е  и някога ще бъде. Началото и краят.Ако не бяха атеистичните ми убеждения, щях да го намеря за смешно.

Щях да съм добър Бог, стига да ме обичат, защото както всички божества преди мен, щях да съм ревнив.Ще предлагам вечната милост на нищото, несъществащото и небивалото.Сянката на гилотната-острие на страх и съмнение, щеше да  висва вечно, над всичко що ти носи  удоволствие.Всички пътища ще свършват със смърт, че и по-зле.Всяко приятелство.Всяка любов.Мъчение, предателство, пагубна загуба, болка, старост, срам, болест и нищета.За теб и всичко, за което си избрал да милееш.

А ти, слепи ми робе, ще си могъщ, колкото мен.Ще престанеш да питаш и търсиш у другиго причината на биденето ти.Ще знаеш, че в теб е заключен хаос, безредица и съвършенство.Ще бъдеш идеален в своят край, точно както бе, преди да те има.

Отказваш се от света ред по ред, дума по дума.И една сутрин, докато чоплиш засъхналите ''камбанки'' от косъмчетата, избуяли ануса ти,ще осъзнаеш, че надеждата, с която чакаш идущите дни е фарс.Ти си съучастник в собствената си анихилация и няма какво да направиш, освен да се влачиш по дирете на мъртвото си Его.Всичко, което правиш унищожава възможностите ти, шансовете ти гаснат, вратите ти се затрварят, прозорците чупят, а светлината в тунела е просто фенерчето на камерата за гастроскопията.

Няма отговор, защото вечно питаш другите, защо живееш, без да осъзнаваш, че силата на отговора се корени в теб-за нищо.

Животът е болест, зараза и гной, която яде и прониква в съвършенната копринено мека, студена плът на смъртта.Всичко, което е било и е, ще се разгради в една идеална нула.Неизбежното събиране на цялата екзистенция в ултимативната безсмислица на несъщестуващата вечност е величествен фетиш за сатирици като теб и мен.

Тъжно е, че това идеално, съвършенно нищо, никога не е било достатъчно за хорицата, които не открили своята Божественост.Търсенето на цел по-висша от крайчеца на този живот, го прави безмислен.

1 comment:

  1. Виждам, че не си загубил стила си.

    ReplyDelete