Monday, June 8, 2015

a Deucalione

 Лежа в нея, докато ме поглъща. Учестен пулс, лек световъртеж и едно сочно ''мамка му'' на върха на лепкавите ми изтръпнали устни. Съзнанието ми хълца конвулсивно в опит да я изхвърли, като чуждо тяло залепнало за трахеята. Злоупотребявам с желанието, и това го унищожава напълно.

 Топлината, напускаща спящото й тяло е непоносима. Разтопено розово галактическо ядро тлее в нея.  Гъста пара се стене от порите й, като радиоактивен отпадък от спокоен ум, изпълван тихо с илюзии. Миглите й са положени на дланта ми, гъделичкат белязано парче кожа, с чезнеща сетивност. Тънък разрез, автограф от объркан артист.

 Емоционалната плейста е на шъфъл, а невроните ми вибрират в ритъма на дебел бас.Когато се научиш да си свиваш, живота става по-интересен.

 Минути по-късно, детските й контури, напускат леглото, изтласкали ме почти с погнуса. На крак, не-чак-до-там будна се опитва да дресира косата си с пръсти. Нахлузва дрехите, изстрелва фас от кутията направо в междузъбието си и излиза с трясък, само за да се върне след миг.

-Шалчето.-Злостен отегчен поглед ме упреква в мързел, бездушие, плагиатство и психопатия (очевидно е дума).

-Сакън.

 Тежката металната врата, почти плясва прасковените й извивки.

 Следвам я без желание, почти инстинктивно, ориентирам се по захарният й аромат. Не изпитвах и капка жалост към нея, нито страх от нещата, които нощта щеше да й причини. Как бих могъл, когато не събужда никакво чувство мен. Свободата е да няма какво да загубиш, когато не изпитваш нищо към никого. Това и да може да маструбираш пред огледалото без последствия.

  Големите обществени места, които си привикнал да виждаш препълнени с живот, изглеждат като че покрити със плашеща студена мъгла, когато са пусти. Училищният коридор, след края на втората смяна, празната къща на хилядолетната бабка от долната  махала, офисът през почивните дни, площадът малко преди да загасне уличното осветление, докато вали.В нашият случай-грозноват бар, около изгрев.

 Пуснал съм на дълги, гони ме параноята, а устата ми е, като че дъвча памук. Официално сме в режим размисли и страсти, а трипът върви на кофти.

  Краката ми лепят по пода, без чорапи съм, та при по-рязко стъпване или опит за ритмично поклащане, обувката ми се отлепя от ходилото. Довечера краката ме ще са завъдъли печурки. Захаросаното петно от ром съхнеше по настръхналата ми тениска. Празна гардеробна, без дежурната вградена лелка, запотени бармани и секюр батка с обръсната аеродинамична мутра. Привличам вниманието на космат ирландец, които ми обяснява преимуществата на българките в сексуално финансов аспект.

 Сканирам лицата на тълпата, търсейки специфичните й черти. Не би било логично да я намеря, но омекналият ми ум тършува в опити да ме убеди, че не е напуснала живота ми.
Виждам силуета й да пълзи по зле осветените стени. Грубовата походка, с изразено, дори префърцунено повдигане на колената, като кобила в лек тръст.

-Трябва да си свободен. Танцувай, стероидна пъпчице.

 -На хората изобщо не им пука дали са свободни, стига да има за какво да живеят. Прекалено съм трезвен, или още пиян, като си довърша джина ще ти кажа.-Впускаме се в поредната си артси-хипстър дискусия , с есеитични и високопарни наклонности, не-осъзнвайки степента на собствената си каракатурност. Или тя просто ми се подиграва.

 Докато прониквам в нея, осъзнавам, че съм щастлив, Съзнателно се опитвам да нищя краткият миг ,да го вкусвам, да му се наслаждавам. Напрягам мисълта си, да го идентифицирам, да го разнищя и приложа в контекст, където бавно да се разтопи като бонбон върху езика ми, докато в едва доловим дъх. Гърбът й е опрян в студеният, осветен в пурпур теракот. Студените, идеално симетрични  и изсечени черти на лицето издишат абсентови пари в мен, докато изсмуквам всичкият й срам. Като всички мъже съм потенциален педераст. Докато я карам да се повдига с тласъците на чатала си, около на нас са всички онези мъже, които не можеха да свалят очите си от нея. Всички злостни и подигравателни псевдо тесторени погледи ме караха да се дървя без дори да я докосвам. Целият им яд и ярост, те самите, са в долният кенеф с нас.

-Обожавам...

 Не съм напълно сигурен дали ставаше дума за мен, чукането или бившият, които със сигурност си представяше, но се приема.

 Помазването на гнили отношения с телесни сокове е вредно за душата. Приемаш за даденост, че любовта, била тя договорена между два зле избръснати триъгълника, или най-чистите отдадено умове е възходящ старт. Набиране на инерция и градеж на сладострастни спомени.

 Реално, обаче, тичам назад, обърнат с гръб към изчезващите павирани улици, а с годините се отказвам и се обръщаме през рамо все по-рядко.Ще знам, точно коя седмица е най-приятна.Ще опитвам всичко за последно, преди отново всичко да е ново. Изчезналата й длан в пръстите ми е просто знак, че ще  напусне света ми, както го превзе-без да има какво да помни и за какво да съжалява. И тогава мъжете отново ще спечелят доверието й. Ще попада доброволно в ръцете на другите.

Всяко лято е по-дълго от предишното.