Saturday, May 14, 2016

-изъм

 Събуждам се до нежен  пастелен тон, покрит с кожа и мъх.  Бледо лилава, бяла в продължението си и прозрачно руса в крайчеца. Изпъната до мен, с блаженство в трапчинките и грация в извитите китки. Има грозновати пръсти, които не харесвам, но никога не бих й го казал.

Чаршафите имат дъх на сол, който се бе наситил и в косите й. Увивам се в мириса й , забравям че мога да си тръгна- най-вероятно, защото така и тя не може да си отиде. Позволявам си едвам да докосвам върха на показалеца си по оголената ключица.

Всяка сексуална обсесия била имагинерно еротично решение на реаленaо страдание. Снощи успя да се справи с всичките ми фетиши още преди да съм й свалил бикините (''никога прашки, моля ти се'').

Усмихва ми се. Не го очаквах, нито подозирах, че ми е нужно.
Искам да й кажа нещо мило, най-вероятно заучено или изплагиатствано, но не смогвам- езика ми е засъхнал за небцето.

Чувствам краката си чужди, докато ги мъкна към кухнята. Не пропускам да се възхитя на физиката си във всяка отражаема повърхност. Две таблетки за главоболие, една за електролити и киселинен баланс, шепа витамини, капсули омега 3, протеинова вафла и последния хашиш за уикенда.

Завъртам нещо британско и агресивно- пънк и анархизъм в преоценения ''Beocenter 8000''

Смилам кафените зърна  на ръка- бавно, че да не разсъня с хрущенето им. Чакам черния шот да затече, докато се любувам на разтегнатите си зеници в огледалната цедка на ''La Marzocco GS3''.

Нахлузвам тесен халат, краден от ''Puerto Romano''.

Свършвам й цигарите, докато гълтам  горещата течност от дебел порцелан на терасата. Денят се ражда пред очите ми,  а градът лъха на похот и студ.

Автолюбя се в извърнатия към прозореца ''Corbusier LC4'' , припомняйки си отпечатъците, които оставих по гърба й.

Пикая под душа, докато втривам лосион във врата и брадичката си.

Стоя дълги минути пред разтворения гардероб, макар да съм наясно, че ще сложа тъмна риза с вталена кройка, ленен панталон с басти и кожени мокасини.

Хващам си такси за ресторант на 400 метра от дома ми.

 Поръчвам два пъти куверт за късна закуска (сфинктера ми се свива от ненужни чуждици като ''брънч''). Чаровен мургав мелез отрупва масата. Изпивам 6 чаши малиново розе , докато изучавам маниерите на застаряващ местен буржуа със сухо лице и поглед на булдог. 

Не мога да се докосна до храната.

Слепоочията ми пламват, когато я видя. Кикота й влиза в мен и ме пресушава.
Обожава дрехите си, но не търпи допира им. Зърната й ми се усмихват, докато заплита късите си пръсти в косата ми. Езикът й оставя вкус на тютюн и шоколад в устата ми.

-Правиш ми хубаво, когато ме прегръщащ. 

Днес всички са на ясно, че липсата на секс може да се окаже изненадващо интензивен проблем, водещ до стрес, отдалеченост и липса на концентрация. Недостига на достатъчно прегръдки, би трябвало да се приема също толкова сериозно. Обгръщането на друго тяло, докато то се увива около теб е символ на всичко, което ни липсва в свръх фокусираната към постижения и заслуги култура: възможност безопасно да признаем пълната си зависимост от друг.

-Бунтът на пост-модернизма срещу всички непоклатими систематизирани теории на модернизма умря, а ние останахме в невъзможно за дефиниране време и това ме побърква. Губя се в осъзнаването, че съм самоходна разплута торба от плът, пълна с неясни мисли и терзания, заточена в измерението на стотиците последствия, които са всички тежести на обществото.


-Колко пъти го репетира?

-Само два.

-Лудо човече.

Три часа е. Прекалено късно или прекалено рано за всичко, което би могъл да правиш. Най-шибаното време от деня. 


Свивам й.
Увива бял чаршаф около себе си танцува пред френските прозорци.

Виждам усмивката си в мократа й ретина- неописуем израз на толкова пълна безпомощност, че сякаш преминаваше в безгрижно слабоумие

Успешно надраствах синдрома на Детето бог- любимата невроза на Юнг, Престанах да съм озлобен Питър Пан, затворен в сънищата на собственото си въображение, тръпнещ в очакване живота да се случи. 

Нихилизмът е кратък момент на яснота и брилянтна реализация на зловещата красива реалност, че съществуването, грижите, триумфа, любовта- ще бъдат отмити. 

Все още не е възможно да придам смисъл на живота си. Висшата концепция за смислен живот, обаче, е в основата си правдоподобна - съдържа елементи, които могат да бъдат ясно назовани и достигнати.

Посягам към нея. Слънцето пропада рязко, а тя се губи.
Какво правиш, когато собственото ти литературно творение отхвърли поривите ти?


Thursday, February 18, 2016

It's ok.

Свободата е агонията единствено аз да нося отговорност за собствената си посредственост.

Задържам поглед върху тях не повече от десет секунди, по-голямата част от които се попиляват по ханша и бедрата - никога не съм си падал по гърди. В редки случаи, женгнатото ми въображение рисува голият й задник разтварян от дланите ми и приклещен от цялата ми тежест, докато гъсти талази се изцеждат от устата ми към отверстията й.

Намествам ерекцията, напомням си, че наближавам трийсете и редовното носене на бельо ще е добра идея, и се фокусирам върху догаращия между пръстите ми фас.

Рядко е не просто първична нужда да притежавам всичките й дупки и внимание. Тогава се случва да усещам сладникава горчилка, когато образът й се затрие в тълпата, изчезне за стотни от екрана или започне да се скрива и изменя между ушите ми.

Перфектен пример за динамичната и експлозивна романтика на ежедневната ни допир едни с други, безкрайно лишена от познание, но натрупала в себе си неизчерпаем запас от надежда. Палец в дясно.

Изпитвам се, за да открия до колко съм склонен да се доверя на детайла цялата й същина. Позволявам се да преценя цялото й себе-усещане от дебелината и чупката, която придава на веждите си. Ако често привежда очи и приглушава свенливият си кикот с въздишка, то е срамежлива и силно чувствителна. Погледът й се плъзга от устата на събеседника, към някой несъществуващ детайл в пространството то бързата й мисъл е независима. От незначителни парченца, вещая и конструирам съвършена симпатия. Умът е готов да изригне с убеждението, че свръх персоната ми, водена от свръх-его и комплекси, която обърква и отблъсква всички, най-после ще намери покой в топлата кожа на разумен любовник.

Всичко това вибрира в главата ми, докато я целувам. Взаимните ни телесни копнежи, намират изключително странен, привидно необясним изблик -два органа, предназначени за говор и хранене се търкат и натискат, разтривайки слюнка един в друг под звуците на тежки въздишки. Възбудата и вълнението, които изпитвам, когато видя как се повдига на пръсти, замахва да сключи ръце зад врата ми и притваря клепки, не са инстинкт, а социален конструкт. Съзнавам, че ми се подарява оголена и сурова. Допуска ме зад стените си, до истинската си същност, която става изненадващо позната. Устата се превръща в привилигирована зона, много по-вълнуваща от секса, защото обещава много повече- мимолетно спасение и отдих от самотата.

Хлътвам.

Не бях заспивал до момиче, което може да се усмихва като нея, след като е преживяла толкова унизителен и болезнен акт. Събира светлина в очите си, изсумтява и се свива като фетус около мен, докато подозирам всичките й отверстия пулсират, а цялата й кожа лепне. Няма по-възбуждащо от това да продължиш да си нечий обект на желание, дори след като си спрял притока му на кислород с длани, когато увитите му китки и глезени се протриват от колана ти. Повечето неща, които ми позволява да й причинявам, а в последно време моли и настоява, биха били отвращаващи с неправилния човек- и точно в това е смисълът. Ентусиазмът и приемствеността, с която ме поема мръсен, небрежен, груб, зъл и секретиращ ме докарват до екстаз.

Когато я чукам се освобождавам от всички дихотомии, които ме ограничават - на добро и зло, чисто и мръсно, правилно и грешно,

Пречиства ме.

Японците го наричат ''кенджатайму'' (けんじゃタイム)  състоянието на ума след оргазъм, когато мислите на мъжа са бистри и освободени от сексуалните му желания. Тогава цинично се убеждавам, че всичко това е просто проекция на болните ми желания, че създавам цяла идентичност у невинен непознат, че пропускам очевидната истина за значимата увреденост на всички индивиди. Всички белези по мен се зачервяват и съм убеден в този фарс, подигравка и предстоящо страдание, което единствено ще задоволи апетита на егото й. Започвам да вкусвам сладко-киселия оттенък на  всичките й бивши и настоящи любовници. 

После ме целува. 

Tuesday, January 12, 2016

:)

“Isn't it funny.I'm enjoying my hatred so much more than i ever enjoyed love. Love is temperamental. Tiring. It makes demands. Love uses you, changes its mind. But hatred, now, that's something you can use. Sculpt. Wield. It's hard, or soft, however you need it. Love humiliates you, but Hatred cradles you.”