Thursday, February 18, 2016

It's ok.

Свободата е агонията единствено аз да нося отговорност за собствената си посредственост.

Задържам поглед върху тях не повече от десет секунди, по-голямата част от които се попиляват по ханша и бедрата - никога не съм си падал по гърди. В редки случаи, женгнатото ми въображение рисува голият й задник разтварян от дланите ми и приклещен от цялата ми тежест, докато гъсти талази се изцеждат от устата ми към отверстията й.

Намествам ерекцията, напомням си, че наближавам трийсете и редовното носене на бельо ще е добра идея, и се фокусирам върху догаращия между пръстите ми фас.

Рядко е не просто първична нужда да притежавам всичките й дупки и внимание. Тогава се случва да усещам сладникава горчилка, когато образът й се затрие в тълпата, изчезне за стотни от екрана или започне да се скрива и изменя между ушите ми.

Перфектен пример за динамичната и експлозивна романтика на ежедневната ни допир едни с други, безкрайно лишена от познание, но натрупала в себе си неизчерпаем запас от надежда. Палец в дясно.

Изпитвам се, за да открия до колко съм склонен да се доверя на детайла цялата й същина. Позволявам се да преценя цялото й себе-усещане от дебелината и чупката, която придава на веждите си. Ако често привежда очи и приглушава свенливият си кикот с въздишка, то е срамежлива и силно чувствителна. Погледът й се плъзга от устата на събеседника, към някой несъществуващ детайл в пространството то бързата й мисъл е независима. От незначителни парченца, вещая и конструирам съвършена симпатия. Умът е готов да изригне с убеждението, че свръх персоната ми, водена от свръх-его и комплекси, която обърква и отблъсква всички, най-после ще намери покой в топлата кожа на разумен любовник.

Всичко това вибрира в главата ми, докато я целувам. Взаимните ни телесни копнежи, намират изключително странен, привидно необясним изблик -два органа, предназначени за говор и хранене се търкат и натискат, разтривайки слюнка един в друг под звуците на тежки въздишки. Възбудата и вълнението, които изпитвам, когато видя как се повдига на пръсти, замахва да сключи ръце зад врата ми и притваря клепки, не са инстинкт, а социален конструкт. Съзнавам, че ми се подарява оголена и сурова. Допуска ме зад стените си, до истинската си същност, която става изненадващо позната. Устата се превръща в привилигирована зона, много по-вълнуваща от секса, защото обещава много повече- мимолетно спасение и отдих от самотата.

Хлътвам.

Не бях заспивал до момиче, което може да се усмихва като нея, след като е преживяла толкова унизителен и болезнен акт. Събира светлина в очите си, изсумтява и се свива като фетус около мен, докато подозирам всичките й отверстия пулсират, а цялата й кожа лепне. Няма по-възбуждащо от това да продължиш да си нечий обект на желание, дори след като си спрял притока му на кислород с длани, когато увитите му китки и глезени се протриват от колана ти. Повечето неща, които ми позволява да й причинявам, а в последно време моли и настоява, биха били отвращаващи с неправилния човек- и точно в това е смисълът. Ентусиазмът и приемствеността, с която ме поема мръсен, небрежен, груб, зъл и секретиращ ме докарват до екстаз.

Когато я чукам се освобождавам от всички дихотомии, които ме ограничават - на добро и зло, чисто и мръсно, правилно и грешно,

Пречиства ме.

Японците го наричат ''кенджатайму'' (けんじゃタイム)  състоянието на ума след оргазъм, когато мислите на мъжа са бистри и освободени от сексуалните му желания. Тогава цинично се убеждавам, че всичко това е просто проекция на болните ми желания, че създавам цяла идентичност у невинен непознат, че пропускам очевидната истина за значимата увреденост на всички индивиди. Всички белези по мен се зачервяват и съм убеден в този фарс, подигравка и предстоящо страдание, което единствено ще задоволи апетита на егото й. Започвам да вкусвам сладко-киселия оттенък на  всичките й бивши и настоящи любовници. 

После ме целува.