Saturday, May 14, 2016

-изъм

 Събуждам се до нежен  пастелен тон, покрит с кожа и мъх.  Бледо лилава, бяла в продължението си и прозрачно руса в крайчеца. Изпъната до мен, с блаженство в трапчинките и грация в извитите китки. Има грозновати пръсти, които не харесвам, но никога не бих й го казал.

Чаршафите имат дъх на сол, който се бе наситил и в косите й. Увивам се в мириса й , забравям че мога да си тръгна- най-вероятно, защото така и тя не може да си отиде. Позволявам си едвам да докосвам върха на показалеца си по оголената ключица.

Всяка сексуална обсесия била имагинерно еротично решение на реаленaо страдание. Снощи успя да се справи с всичките ми фетиши още преди да съм й свалил бикините (''никога прашки, моля ти се'').

Усмихва ми се. Не го очаквах, нито подозирах, че ми е нужно.
Искам да й кажа нещо мило, най-вероятно заучено или изплагиатствано, но не смогвам- езика ми е засъхнал за небцето.

Чувствам краката си чужди, докато ги мъкна към кухнята. Не пропускам да се възхитя на физиката си във всяка отражаема повърхност. Две таблетки за главоболие, една за електролити и киселинен баланс, шепа витамини, капсули омега 3, протеинова вафла и последния хашиш за уикенда.

Завъртам нещо британско и агресивно- пънк и анархизъм в преоценения ''Beocenter 8000''

Смилам кафените зърна  на ръка- бавно, че да не разсъня с хрущенето им. Чакам черния шот да затече, докато се любувам на разтегнатите си зеници в огледалната цедка на ''La Marzocco GS3''.

Нахлузвам тесен халат, краден от ''Puerto Romano''.

Свършвам й цигарите, докато гълтам  горещата течност от дебел порцелан на терасата. Денят се ражда пред очите ми,  а градът лъха на похот и студ.

Автолюбя се в извърнатия към прозореца ''Corbusier LC4'' , припомняйки си отпечатъците, които оставих по гърба й.

Пикая под душа, докато втривам лосион във врата и брадичката си.

Стоя дълги минути пред разтворения гардероб, макар да съм наясно, че ще сложа тъмна риза с вталена кройка, ленен панталон с басти и кожени мокасини.

Хващам си такси за ресторант на 400 метра от дома ми.

 Поръчвам два пъти куверт за късна закуска (сфинктера ми се свива от ненужни чуждици като ''брънч''). Чаровен мургав мелез отрупва масата. Изпивам 6 чаши малиново розе , докато изучавам маниерите на застаряващ местен буржуа със сухо лице и поглед на булдог. 

Не мога да се докосна до храната.

Слепоочията ми пламват, когато я видя. Кикота й влиза в мен и ме пресушава.
Обожава дрехите си, но не търпи допира им. Зърната й ми се усмихват, докато заплита късите си пръсти в косата ми. Езикът й оставя вкус на тютюн и шоколад в устата ми.

-Правиш ми хубаво, когато ме прегръщащ. 

Днес всички са на ясно, че липсата на секс може да се окаже изненадващо интензивен проблем, водещ до стрес, отдалеченост и липса на концентрация. Недостига на достатъчно прегръдки, би трябвало да се приема също толкова сериозно. Обгръщането на друго тяло, докато то се увива около теб е символ на всичко, което ни липсва в свръх фокусираната към постижения и заслуги култура: възможност безопасно да признаем пълната си зависимост от друг.

-Бунтът на пост-модернизма срещу всички непоклатими систематизирани теории на модернизма умря, а ние останахме в невъзможно за дефиниране време и това ме побърква. Губя се в осъзнаването, че съм самоходна разплута торба от плът, пълна с неясни мисли и терзания, заточена в измерението на стотиците последствия, които са всички тежести на обществото.


-Колко пъти го репетира?

-Само два.

-Лудо човече.

Три часа е. Прекалено късно или прекалено рано за всичко, което би могъл да правиш. Най-шибаното време от деня. 


Свивам й.
Увива бял чаршаф около себе си танцува пред френските прозорци.

Виждам усмивката си в мократа й ретина- неописуем израз на толкова пълна безпомощност, че сякаш преминаваше в безгрижно слабоумие

Успешно надраствах синдрома на Детето бог- любимата невроза на Юнг, Престанах да съм озлобен Питър Пан, затворен в сънищата на собственото си въображение, тръпнещ в очакване живота да се случи. 

Нихилизмът е кратък момент на яснота и брилянтна реализация на зловещата красива реалност, че съществуването, грижите, триумфа, любовта- ще бъдат отмити. 

Все още не е възможно да придам смисъл на живота си. Висшата концепция за смислен живот, обаче, е в основата си правдоподобна - съдържа елементи, които могат да бъдат ясно назовани и достигнати.

Посягам към нея. Слънцето пропада рязко, а тя се губи.
Какво правиш, когато собственото ти литературно творение отхвърли поривите ти?


1 comment:

  1. Looking forward to seeing your next post. You have an amazing ressource of vocabulary and you use it in such way that makes my skin prickle. The wordplay, the seek for sense that maybe you are the one who knows it... that is what makes you different than just an amateur:)

    ReplyDelete